Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— О! Не се бях сетила за това.

— Е, няма нищо чудно. Никога не те е бивало в лъжите. Макар че и това може да се е променило.

— Благодарна съм ти за всичко — каза Тия. — Знам, че молбата ми беше доста странна. Чудя се защо се съгласи да го направиш.

— Никога преди не си ме молила за нищо — простичко отговори той.

— Тогава ще те помоля за още нещо. Стой далеч от Анита Гай. Не е такава, каквато изглежда. Трябва да вървя вече. Закъснявам — каза Тия и го целуна по бузата. — Ще ти се обадя скоро.

Тя излезе толкова бързо, че едва не се сблъска с висок мъж в тъмен костюм, който влизаше в магазина. Тия се спъна, изчерви се силно, после отстъпи настрани тромаво.

— Съжалявам — извини се тя. — Не гледах къде вървя.

— Няма проблеми.

Марвин Джаспър я загледа как се затича по тротоара. Той се завъртя и се отдръпна от входа на „Уайли“. Без да сваля очи от отдалечаващия се гръб на Тия, звънна по мобифона си.

— Джаспър. Току-що се сблъсках с онази Марш. Излизаше от „Уайли“.

— Алма? Съпругата на Марш? — запита Анита.

— Не, младата. Дъщерята. Бързаше много. Изглеждаше някак виновно. Мога да я проследя, ако искаш.

— Не. Тя винаги изглежда виновна за нещо. Изпълни онова, което ти наредих, и не ме безпокой, докато не разполагаш с нещо интересно.

Джаспър сви рамене и прибра телефона. Щеше да изпълни заповедите и да поддържа кучката в щастливо неведение. Знаеше, че тя бе убила Дубровски, но това не го притесняваше. Джаспър бе убеден, че може да се справи с Анита много по-добре от окаяния си бивш партньор.

Толкова по-добре, че когато всичко приключеше, щеше да уреди удобен инцидент за кучката. Фатален. Вероятно щеше да му се наложи да се погрижи и за онази Марш. И за стареца й. Но след като разчистеше бъркотията, щеше да си тръгне с трите статуетки.

С мисълта, че Рио бе отлично място, където да се оттеглиш, той тръгна обратно към „Уайли“, за да изпълни заповедите.

Джак се срещна с Боб Робинс в бара на две пресечки от участъка. Беше прекалено рано и вътре имаше само няколко ченгета и цивилни клиенти. Мястото миришеше на лук и кафе. След няколко часа щеше да преобладава миризмата на уиски и бира.

Джак се настани в сепарето срещу Боб.

— Ти звъниш — каза той, — ти черпиш.

Той си поръча хамбургер, пържени картофи и наливна бира.

— Какво става?

— Ти ми кажи. „Морнингсайд“.

— Лу отговаря за това.

— Все пак ми кажи.

— Влизане с взлом. Проникнали през първото ниво на системата, успели да се доберат до целта. Помощната аларма се включила и настанала бъркотия. Чух, че момчетата в синьо се явили след две минути. Добра скорост.

— Как са проникнали, Джак?

— Правим проверка на системата и пълен анализ — отговори Джак, като протегна дългите си крака. — Ако възнамеряваш да тормозиш някой от хората ми заради това, само ще си загубиш времето и ще ме ядосаш. Ако някой от тях бе решил да обере клиент, щеше да се справи и с второто ниво, да вземе онова, за което е влязъл, и вече да се пече на плажа в някоя чужда страна, откъдето не биха го екстрадирали.

— Може и да са взели онова, за което са влезли.

Джак вдигна бирата си и се вгледа в Боб.

— И какво е то?

— Ти ми кажи.

— Доколкото знам, клиентката не е завършила инвентаризацията си. Мога да ти кажа, че всичките ми хора са си на мястото. „Бърдит“ не си е спечелил добра репутация с назначаване на крадци. Ти ли ще поемеш случая на Лу?

— Не. Но работя по нещо, което може да се окаже свързано с това. Не разбирам някои неща обаче. Ето ти първото. Живея си спокойно с години, без някой да ми спомене името на Анита Гай. А сега, само за няколко дни, ти ми го подхвърляш във връзка с някакъв тъп бияч, убит в Джърси. Чувам го от Лу, който е натоварен с разследването на опита за обир в магазина й, където охранителната система е създадена от теб. И днес отново ми го подхвърля една жена, която те познава.

Джак се ухили и се облегна назад.

— Познавам много жени.

— Тия Марш. Твърди, че си й казал, че телефоните й се подслушват.

— Така е.

— Да. Наистина е така — кимна Боб и отхапа от хамбургера си. — Току-що ги проверих. Въпросът е защо се подслушват.

— Предполагам, че някой иска да знае с кого и за какво си говори Тия Марш.

— Да, елементарно, Уотсън. Тя мисли, че може да е Анита Гай.

Джак внимателно остави бирата си.

— Тя ли ти го каза?

— Какво става, Джак?

— Не разполагам с нищо солидно. Но ще ти кажа следното — наведе се той напред и сниши глас: — Който и да е проникнал в „Морнингсайд“ е знаел достатъчно за системата, за да го направи. Но не достатъчно, за да остане и да довърши работата. Клиентите ми винаги научават колкото искат за алармените си системи. Клиентката ми в този случай също познава основните неща в системата.