Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Имам главоболие.

— Ще се почувстваш по-добре, когато се погрижим да изпълним задачата ти — каза Тия, като прегърна майка си и я отведе настрани. — Виж този красив чайник.

— Искам ваза — упорито каза Алма.

— Добре.

Тя поведе Алма напред и макар да изпитваше желание да повика друга продавачка на помощ, си заповяда да се справи сама.

— О, това е красиво.

Беше забелязала висока ваза и се надяваше, че скромният й опит няма да я подведе. Ако допуснеше грешка и избереше нещо още по-скъпо, мисията й щеше да се провали.

— Толкова е красива и изискана. Мисля, че това е „Стауърбридж“.

Тя взе вазата и я наклони внимателно, за да види малкото етикетче с цената, после въздъхна облекчено.

— Това ще бъде идеален подарък — продължи тя бързо, когато видя гримасата на майка си. — Нали разбираш, ако подариш другата ваза, те няма да знаят какво получават и няма да оценят жеста ти. Но нещо красиво като това, при това на подходящата цена… ще му се зарадват много.

— Ами…

— Ще се погрижа да ти я опаковат. А после ще видим дали татко има време да пием чай. Отдавна не сме идвали в „Уайли“ заедно.

— Предполагам, че си права — отвърна Алма и се вгледа внимателно във вазата. — Много е елегантна.

— Великолепна е.

При това струваше по-малко от четиристотин долара.

— Винаги си имала отличен вкус, Тия. Никога не съм се притеснявала за това.

— Няма защо въобще да се притесняваш за мен.

— А какво ще правя тогава с времето си? — кисело попита Алма.

— Ще измислим нещо. Обичам те.

Очите на Алма се изпълниха със сълзи, но в същия момент Тия чу стъпките на баща си. Забеляза, че той изглеждаше измъчен и недоволен. Без да мисли, тя инстинктивно пристъпи между него и майка си.

— Нападнат си — жизнерадостно му съобщи Тия. — Отбих се да те видя и налетях на мама. Тя иска да й опаковат вазата „Стауърбридж“ за подарък.

— Коя ваза? — присви очи той и кимна доволно, след като Тия му я показа. — Ще се погрижа за това. Алма, казах ти да се съветваш с мен, преди да избираш нещо.

— Тя не искаше да те безпокои — обясни Тия, като запази веселия си тон. — Но аз не можах да устоя. Ужасно ли си зает?

— Всъщност да. Имах тежка сутрин. Снощи са проникнали в „Морнингсайд“.

Алма притисна ръка към сърцето си.

— Обрали са ги?! Живея в страх, че това може да се случи и тук. Няма да мигна тази нощ, само за това ще мисля.

— Алма, тук не е станало нищо.

— Въпрос на време — мрачно предрече тя. — Престъпността нараства главоломно. Една жена не може да излезе спокойно от дома си. Дори там не е в безопасност.

— Слава богу, че татко се е погрижил за най-добрата охрана и тук, и у дома — отбеляза Тия. — Мамо, трябва да седнеш и да си поемеш дъх. Знам, че се разстройваш, когато чуеш за нечии проблеми. Имаш нужда от чаша хубав чай от лайка — продължи тя и поведе майка си към стол в другия край на залата.

Настани я, помоли една от продавачките да се погрижи за чая и се върна при баща си.

— Кога се научи на това? — попита той. — Да се оправяш с майка си?

— Не знам. Предполагам, осъзнах, че имаш нужда от помощ в тази област, а досега не съм ти била полезна. Не бях много добра дъщеря за никой от вас. Искам да променя това.

— Струва ми се, че много неща се променят — отвърна той и докосна нежно бузата й с рядък жест на обич. — Не мисля, че някога си изглеждала по-добре, Тия.

— О, това е заради новия пуловер и…

Той задържа ръка на бузата й.

— Не е само заради пуловера.

— Не е — съгласи се тя и направи нещо, което никога не бе правила — вдигна ръка и я сложи върху неговата. — Наистина не е.

— Може би е време да разчупим рутината. Предлагам да заведа теб и майка ти на обяд.

— Чудесно, но днес не мога. Вече бездруго закъснявам. Може ли да го отложим?

— Разбира се.

— Добре… ами… това за „Морнингсайд“ е ужасно. Нещо било ли е откраднато?

— Не съм сигурен. Очевидно са влезли в сградата, но само за малко, тъй като алармата се включила. Анита още не е довършила инвентаризацията.

— О, говорил си с нея?

— Ходих там тази сутрин, за да й предложа помощта си. И — добави той с лека усмивка — да видя дали ще мога да измъкна някои подробности. А и това ми се стори, подходящ момент да подхвърля за слуховете, че една от орисниците се намира в Атина. Госпожица Гай изглеждаше изключително заинтересувана. Толкова се въодушевих, че споделих с нея нещо, което се е предавало от поколение на поколение в семейство Уайли. А по-точно как Хенри Уайли възнамерявал да замине за Атина след пътешествието си до Лондон.