Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Много хора реагират по този начин, особено когато е бил нападнат чужд имот. Как си?

— Вече съм добре. Наистина. Трябва да приготвя толкова много документи заради тази неприятност, че мозъкът ми ще бъде зает с мисли за тях. Защо си тук отвън?

— Исках да поогледам. Смятам, че са проучили внимателно сградата и квартала. Движението, патрулните коли, гледката от околните сгради. И са избрали най-доброто място. Горен прозорец. Обмислен риск. Но новото стъкло ще бъде инсталирано до пет часа. Гарантирам ти.

— Благодаря ти, Джак — усмихна се Анита и сложи ръка на рамото му. — „Морнингсайд“ беше животът на Пол — въздъхна тя лицемерно. — И той го повери на мен. Не можех да понеса мисълта, че съм го провалила.

А стига бе, помисли си Джак, но сложи ръка върху нейната.

— Ще се погрижим вместо него. Обещавам ти.

— Чувствам се по-добре, когато знам това. Хайде да се поразходим до предния вход. Бих могла да използвам времето, за да си проясня главата още малко.

— Добре. После ще проверим системата заедно. Техникът ми е там в момента. Ако има някаква дупка, ще я запушим.

— Знам. Пол те смяташе за най-добрия. Аз също. Имам ти доверие, Джак. Затова те помолих за помощ с онази жена, Толивър. Каза, че си научил нещо?

— Не беше лесно — стисна я той за ръката. — Но не обичам да разочаровам клиентите си. И приятелите.

Той й съобщи основната информация, макар да бе си сигурен, че тя вече я знаеше, и изслуша престорената и изненада, когато спомена имената на родителите на Клио.

— За, бога! Познавах Андрю Толивър. Не добре, но… Значи жената, която ме заплашваше, е негова дъщеря?! Какъв свят.

— Класическата черна овца. Винаги е създавала проблеми — добави той, като знаеше, че Клио би се ухилила доволно. — Неприятности в училище, известни проблеми с полицията. Не е имала късмет да си намери постоянна работа като балерина. Май току-що се е върнала в Ню Йорк от Източна Европа. Все още проверявам с какво се е занимавала. Не е толкова просто да получиш информация оттам.

— Оценявам това, че се опитваш. Откри ли адреса й?

— Адресът, който открих, е на апартамента, където е живяла, преди да замине за Европа. Преместила се преди около осем месеца. Но сега не живее там. Всъщност, въобще не е в Ню Йорк.

Анита застина на място.

— Какво искаш да кажеш с това, че не е в Ню Йорк? Трябва да е тук. Свърза се с мен и се видяхме тук.

— Това е било преди време. Жена на име Клеопатра Толивър, която отговаря на описанието ти, е заминала тази сутрин за Гърция. По-точно за Атина.

— Атина — завъртя се Анита и впи пръсти в ръката му. — Сигурен ли си в това?

— Имам името на авиолинията, полета и номера на билета й у дома. Реших, че ще искаш да узнаеш за това и проверих полета, след като говорих с теб тази сутрин. Вече е във въздуха повече от час — усмихна й се той и отвори вратата на „Морнингсайд“. — След няколко часа тя ще е на хиляди километри от теб, Анита. Вече няма от какво да се страхуваш.

— Какво? — разсеяно попита Анита и едва успя да се стегне. — Да, предполагам, че си прав. Атина… — промърмори тя. — Заминала е за Атина.

Проснала крака на плота, докато прелистваше купчина компютърни списания, Ребека обслужваше базата за подслушване. Тя спря по средата на една статия и наостри уши, когато чу гласа на Анита, която раздаваше заповеди.

Ребека усмихнато се завъртя на стола и взе телефона.

— Плъхът захапа сиренцето — каза тя. — Кажи на Тия, че е неин ред. После някой да дойде да ме смени. Отегчена съм до смърт.

— Скоро ще се появим — успокои я Мълаки и затвори. — Твой ред е, скъпа — обърна се той към Тия. — Готова ли си?

— Не мислех, че тя ще се задвижи толкова бързо — Тия притисна ръка към нервния си стомах и усети меката материя на новия си червен пуловер. — Готова съм. Ще се видим у Джак.

— Мога да дойда с теб до полицейския участък.

— Няма нужда, добре съм. А това, че съм леко нервна, ще ми придаде още по-убедителен вид.

Тя облече сакото си, после метна отгоре яркия шал, който бе купила по време една от последните си обиколки по магазините.

— Мисля, че ставам все по-добра.

— Скъпа — каза Мълаки, като хвана шала и я придърпа към себе си. — Ти си родена за това.

Тия си мислеше с удоволствие за доверието и целувката му чак докато стигна до детективския отдел на шестдесет и първи участък.

Потърси детектив Робинс, зачака нетърпеливо, като усукваше дръжката на чантата около ръката си и успя да се усмихне свенливо, когато той се появи.