Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Кари седна на крайчеца на леглото.

— Червен пуловер?

— Наистина е червен. Мисля да си купя и сутиен „Уондърбра“, който да нося отдолу. Но това няма значение за него. Той ме харесва, дори когато съм облечена в скучно памучно бельо. Не е ли прекрасно?

— Да. Тия, да не би да си се захванала с онова, което правиш, защото си влюбена в него?

— Не. Започнах да го правя, преди да се влюбя в него. Той е свързан с това, Кари, но не той е причината. Не трябваше да те моля да ми търсиш информация за Анита Гай. Съжалявам, че го направих. Хайде да забравим за това.

— Вече получих информацията — въздъхна Кари и стана. — Облечи се. Ще отида да пия кафе и ще реша дали да ти я предам.

Тя тръгна към вратата, но се обърна назад.

— Аз също те обичам, Тия — каза Кари и затвори вратата след себе си.

После се вторачи в триото във всекидневната.

Жената лежеше на канапето и пиеше кафе, проснала дългите си крака в скута на красавеца, който й бе отворил.

Красавец номер две стоеше облегнат на стената до кухнята.

— Ти — обърна се Кари към Гидиън, — каква е онази издутина в джоба ти?

— Издутина — захили се Клио и сръга Гидиън в ребрата. — Да не би да се радваш да ме видиш, готин?

— Нищо особено — отвърна той и бръкна засрамено в джоба си. — Обикновен геврек.

— Това ли е последният геврек с макови зрънца? — извика Клио, като го грабна от ръката му. — Канел си се да се измъкнеш с последния геврек в джоба! Подла работа — изхили се тя. — За да те накажа, ще го изям. Няма оръжие — добави тя, като се обърна към Кари, после тръгна към кухнята.

— Искаш ли малко кафе? — предложи Мълаки.

— Със сметана, но без захар.

— Клио, бъди добро другарче. Кафе със сметана и без захар за госпожица Уилсън.

— Работа, работа, работа — долетя тихо мърморене от кухнята.

— Първи въпрос — започна Кари. — Тия твърди, че не може да ми каже в какво се е замесила. Теб ли защитава?

— Не. Теб. Не ти трябва да задаваш втория въпрос — направо ще ти отговоря. Държа изключително много на Тия и ще направя всичко възможно, за да я предпазя да не бъде наранена с нещо. Тя е най-прекрасната жена, която някога съм познавал.

— Само заради това — обади се Клио зад гърба му, ще получиш половината от геврека ми. Ти си приятелка на Тия — обърна се тя към Кари. — Аз също. Ти я познаваш по-отдавна, но това не означава, че аз съм по-лоша приятелка.

Кари се замисли и се вгледа в Гидиън.

— А ти?

— Обичам я — простичко отговори той, после се ухили леко, когато забеляза погледите на Мълаки и Клио. — Братски. Ще получа ли другата половина от геврека?

— Не.

— Вечно съм тормозен — каза той и скочи на крака. Отивам на покрива да изпуша една цигара. Ако Бека или Джак се обадят, съобщете ми.

— Бека? Джак? — обърка се Кари.

— Ребека е сестра ни. Джак е… друг приятел на Тия.

— Май си е създала доста приятели за рекордно кратко време.

— Струва ми се, че си права — обади се Тия, излизайки от спалнята.

Кари я погледна и въздъхна.

— Казвах ти, че червено ще ти отива.

— Да — усмихна се Тия и поглади новия си пуловер. — Винаги си ми го казвала.

Кари се приближи към нея, хвана я за ръцете и я погледна в очите.

— Нямаше да ме молиш да направя това, ако не беше важно. Много важно.

— Така е.

— Ще ми обясниш всичко, когато можеш, нали?

— Ти ще си първата, която ще узнае за това.

Кари кимна и се обърна към Мълаки.

— Ако това, което става в момента, нарани Тия по някакъв начин, ще те съсипя!

— Аз ще ти помагам — предложи Клио и захапа геврека. — Съжалявам, Мъл, но ние момичетата трябва да се поддържаме.

— Вероятно ще ви харесам — каза Кари. — И трима ви. Надявам се да съм права, тъй като наруших няколко закона, докато събирах информацията, която се каня да ви предам.

— За това ще получиш цял геврек. Имаме с канела, обикновени и с лук.

Кари се усмихна на Клио за първи път.

— Ще действам рисковано и ще се спра на канелата.

Докато Кари ядеше геврека си и обясняваше подробностите относно финансовото положение на Анита Гай и „Антики Морнингсайд“, самата Анита закусваше в леглото, като преди това бе шамаросала младата си румънска прислужница, защото бе разляла малко сок на таблата.

Е, момичето нямаше да се оплаче, освен ако не искаше да си има неприятности с имиграционните служби. Но все пак… Анита въздъхна и захапа препечената филийка. Момичето беше изключително способно с игла и конец в ръка. Анита щеше да се погрижи да пъхне един допълнителен двайсетак в плика със следващата заплата, за да се реваншира за шамара.