Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Мозъкът му беше изтощен. Не можеше да си позволи се изправи срещу Анита, докато не си заредеше акумулатора. Още повече, че щеше да води Ребека със себе си. Той затвори очи и прогони всичките си мисли. Почти бе заспал прав и не чу как вратата на банята се отвори и затвори тихо. Не чу мекия шум от падането на халата на Ребека на пода.

Но в мига преди тя да отвори кабинката на душа и да влезе при него, той усети уханието й. Вдигна глава и тялото му застана нащрек. Ръцете й се плъзнаха около него, а гърдите й се притиснаха към гърба му.

— Изглеждаше толкова уморен — прошепна Ребека, като прокара език по гръбнака му, — че реших да ти предложа да ти сапунисам гърба.

— И сега сме голи под душа, защото съм изморен? Помниш ли какво ми каза по-рано за подходящия момент?

— Реших, че този е подходящ.

Ребека се плъзна около него, отметна коса назад, когато струята я намокри, после сведе очи надолу и се усмихна.

— Като гледам, не си чак толкова уморен все пак.

— Мисля, че започвам да се съживявам.

— Да не губим време тогава — надигна се тя на пръсти и захапа долната му устна. — Искам да усетя ръцете ти върху себе си, Джак. И устните ти. А и моите върху цялото ти тяло. Искам го още от първата минута.

Джак погали мократа й коса.

— Защо чакахме досега?

— Защото те искам още от първата минута — отговори Ребека, като сложи ръце на гърдите му.

— Братята ти споменаха, че си перверзна.

— Те би трябвало да знаят. Това ли искаш да обсъждаме сега или искаш мен?

— Познай — отговори той, като притисна устни към нейните.

Ребека остана без дъх, а когато той се отдели от нея, се засмя.

— Защо не ми подскажеш отново?

— Разбира се.

Той я притисна към стената и я зацелува страстно, докато водата плющеше върху тях.

После всичко стана така, както Ребека бе мечтала. Трескави ръце и усти. Плът притисната в мокра плът.

Едва дишаше и не й пукаше. Беше готова да закрещи от възбуда. Нуждата й от него бе като вулкан, който всеки момент щеше да изригне и да ги залее с лава. Тя се притисна към него, потръпна и се остави да бъде погълната от лавата.

— Искам те, Джак!

Струваше й се, че костите й вече се разтапят. Тя се изви назад, когато зъбите му нежно захапаха зърното й.

Беше невероятно! Вълшебно. Джак я виждаше как си стреми към него и се предава. Чувстваше как тялото й трепери, виждаше великолепните очи, замъглени от страст.

Можеше да я вземе и да й даде всичко от себе си. Той впи устни в нея и тя отговори трескаво на целувката му. Изпълнен с диво желание, той вкара пръсти в нея и бедрата й се задвижиха бързо, за да отговорят на ритъма му.

Ребека свърши бурно и двамата останаха без дъх.

Джак усети треперенето на дългите й крака, когато я хвана за хълбоците и я вдигна. Красивата бяла кожа порозовя и заблестя от водата, а косата й потъмня и заприлича на огнени златни въжета, изопнати на раменете й.

Заприлича му на русалка, която се въздига от бурното море.

— Красива си — прошепна той задъхано. — Толкова си красива! Искам да си моя.

Тя затвори очи и въздъхна дълбоко. Когато го погледна отново, очите й бяха спокойни.

— Вече съм твоя.

Джак се плъзна в нея и я изпълни. Любеше я бавно и проникваше дълбоко в нея. Тя извика името му и повдигна устни към неговите.

После той облегна глава на рамото й, зашеметен от лудото препускане на сърцето си, и свърши в нея.

Метнаха се в леглото още мокри и останали без дъх.

— Трябва да си изсуша косата. След една минута. Човек настива, когато си ляга с мокра коса — каза Ребека, но се прозя и се сгуши в него.

Осъзна, че беше не само задоволена, но и щастлива.

— Страхотен си, Джак. Искам следващия път да те усетя върху себе си. Но първо ще поспиш малко.

Той погали мократа й коса.

— Защо не веднага?

Тя вдигна глава.

— Изморен си, а дори такъв свиреп любовник като теб се нуждае от малко почивка.

— Защо не сега? — повтори той и тя вече не можеше да се престори, че не разбира.

— Е, добре — отговори тя, като се надигна, отиде до банята и се върна с кърпа, после седна до него.

— Под душа приличаше на русалка. И още приличаш.

— А ти не приличаш на човек, който би казал подобно нещо. Имам предвид нещо толкова поетично и романтично — отвърна Ребека, като протегна ръка и нежно погали белега и мъжественото му лице. — Но си такъв, никога не съм знаела, че имам слабост към поетичното и романтичното, но явно имам.

Тя продължи да бърше косата си.