Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Двадесет минути преди будилникът на Джак да иззвъни, Гидиън правеше първата кана кафе за деня. Той провери кухненските шкафове на Тия и откри гевреци с макови зрънца. Започваше да оценява любовта на американците към гевреците. Докато другите спяха, той пъхна геврека в джоба си, сипа си огромна чаша черно кафе и се отправи към вратата.

Щеше да закуси и да изпуши една цигара на покрива.

Отвори вратата и се вторачи в привлекателната чернокожа жена, която бе протегнала ръка към звънеца.

Тя подскочи, а той се стегна. Жената се засмя нервно и той се отпусна.

— И двамата се стреснахме, нали? — усмихна й се той широко. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Аз съм Кари Уилсън, приятелка на Тия — отвърна тя и го загледа внимателно. — Вие сигурно сте Мълаки.

— Всъщност, аз съм Гидиън. Тия ми е говорила за вас. Ще влезете ли?

Тя присви очи.

— Гидиън кой?

— Съливан — отговори той и отстъпи назад, за да й направи път.

Мълаки излезе от спалнята.

— А това е Мъл — представи го брат му. — Тъкмо се надигаме. Легнахме си доста късно.

Застанала на прага, Кари се вторачи в двамата мъже.

— Мили боже, тя има двама от вас? Не знам дали да съм впечатлена или… Добре, ще си остана впечатлена.

— Всъщност един от тях е мой — обади се Клио, която излезе от кабинета на Тия, докарана само в мъжка фланелка. — Страхотни обувки — отбеляза тя, след като огледа Кари внимателно. — Вие коя сте?

— Избързвате с въпроса — решително я парира Кари, като влезе и затвори вратата. — Първо ми кажете вие коя сте? И къде е Тия?

— Още спи — отговори Мълаки и насочи към нея усмивка също така широка като тази на Гидиън и според Кари не по-малко подозрителна. — Съжалявам, но не чух името ви.

— Аз съм Кари Уилсън. И искам да видя Тия веднага — каза тя, като остави куфарчето си и вдигна нагоре ръкавите на сакото си от Дона Каран. — Или ще сритам някого в задника.

— Започни с един от тях — предложи й Клио. — Аз още не съм си изпила кафето.

— Защо не сипеш малко кафе на всички? — попита Мълаки. — Тия просто си доспива. Стояхме будни до късно.

— Отстрани се — заплашително каза тя и пристъпи напред. — Веднага.

— Добре — сви рамене Мълаки и се отмести от пътя й. — Мисля, че ще имаме нужда от кафе.

Завесите бяха спуснати. Всичко, което Кари видя в мрака, беше някаква купчинка в средата на леглото. Раздразнението й се превърна в страх, когато си помисли за нещата, които тримата непознати биха могли да причинят на доверчивата й приятелка.

Джобът на сакото на тъмнокосия мъж беше подозрително издут. Може би носеше оръжие. Нищо чудно да упояваха Тия с наркотици и да я заплашваха с пистолет. Ужасена, Кари дръпна завивките.

Тия лежеше чисто гола, сгушена уютно, с лека усмивка на лицето. Тя примигна сънливо, започна да се протяга и изпищя леко, когато видя приятелката си.

— Кари!

— Какво става тук? Кои са тези хора? Добре ли си?

— Какво? Какво?

Тия се изчерви и скромно скръсти ръце пред гърдите си.

— Колко е часът?

— Какво значение има, по дяволите? Тия, какво ти става?

— Нищо лошо, само… Господи, Кари, гола съм. Дай ми завивката.

— Дай да ти видя ръцете.

— Ръцете ми ли?

— Искам да проверя за следи от игла.

— Игла ли? Кари, не се друсам — развеселено отговори Тия, като протегна ръце към нея. — Повече от добре съм нали ти разказах за Мълаки?

— Да. Но не спомена за другите двама. А когато най-добрата ми приятелка, чиито зъби биха изпадали, ако си помисли да пресече на червено, ме моли да наруша закона, значи става нещо странно.

— Гола съм — беше единственото, за което се сети Тия. — Не мога да говоря с теб, когато съм гола. Трябва да се облека.

— Господи!

Кари нетърпеливо се втурна към гардероба и го отвори. Изсумтя, когато видя мъжките ризи, закачени до дрехите на Тия, извади един халат и го метна на леглото.

— Облечи това и започвай да говориш.

— Не мога да ти разкажа всичко.

— Защо?

— Защото те обичам.

Тия пъхна ръце в халата и се загърна. Веднага се почувства по-добре.

— Тия, ако тези хора те принуждават да правиш нещо…

— Не ме принуждават. Честна дума. Занимавам се с нещо, което трябва и искам да направя. И за тях, и за себе си. Кари, купих си червен пуловер.

Кари забрави за поучителната си лекция.

— Червен?

— Кашмирен. Май все пак не съм алергична към вълна. Пропуснах последните си два сеанса при доктор Лоуенстай и отмених месечния си час при алерголога. Не съм използвала инхалатора си повече от седмица. Е, само веднъж — поправи се тя. — Но го направих, защото се преструвах, така че това не се брои. Никога в живота си не съм се чувствала по-добре.