Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Сънувах нещо — каза Ребека. — Бях на кораб. Не величествен лайнер като „Лузитания“, но не и едно от нашите туристически корабчета. Бяла яхта, бърза и елегантна. Плъзгаше се без звук по синята вода. Беше прекрасно. Спокойно и топло. И знаех, че мога да я закарам навсякъде, където си поискам.

Тя разтърси мократа си коса и попи капките от гърдите и рамената на Джак.

— Имах и свободата и уменията да го направя — продължи тя. — Виждах да се задават малки бури тук и там на хоризонта. Имаше и подводни течения, но те не ме тревожеха. Дори насън си мислех, че ако плаването е съвсем гладко, то става скучно. На палубата се появиха три жени. Това ми се стори интересно.

Ребека стана, отиде до скрина, издърпа горното чекмедже и извади бяла фланелка.

— Нямаш нищо против, нали? — попита тя.

— Не, разбира се.

— Знам къде си държиш нещата — каза тя, като нахлузи фланелката. — Бях любопитна. Е, докъде бях стигнала?

— Беше на яхтата заедно с орисниците.

— Да — усмихна се тя, доволна, че я е разбрал. — Първата, която държеше вретеното, заговори: „Аз преда нишката, но ти я превръщаш в онова, което искаш.“ Втората каза: „Аз отмервам дължината, но времето е твое.“ А третата, със сребърни ножици в ръка, ми каза следното: „Аз прерязвам нишката, защото нищо не може да продължи вечно. Не прахосвай онова, което ти е дадено.“

Тя седна отново и сви крака.

— После, както е типично за съществата от сънищата, те изчезнаха и ме оставиха сама на красивата бяла яхта. И тогава си казах: „Ребека Съливан, животът ти се простира пред теб като синята вода с нейните подводни течения и водовъртежи. Къде искаш да отидеш и какво искаш да направиш във времето, което имаш?“ И знаеш ли какъв беше отговорът?

— Какъв?

Ребека се засмя, наведе се и го целуна.

— Джак. Това беше отговорът. И не мога да лъжа, че не бях доволна от него. Знаеш ли кога сънувах този сън?

— Кога?

— В деня, когато се запознахме.

Тя пое вдигнатата му към нея ръка и потърка бузата си в нея.

— Не е странно, че това ме разтревожи. Аз съм предпазлива жена, Джак. Не се протягам към нещо само защото изглежда привлекателно. Била съм с трима мъже в живота си. Първият път беше заради непреодолимото ми желание да разбера за какво става дума. Вторият беше е момче, на което много държах и се надявах да прекарам остатъка от живота си с него. Но се оказа, че той е само едно от подводните течения. Ти си третият. Не се давам лесно.

Джак седна и протегна ръце към лицето й.

— Ребека…

— Не ми казвай, че ме обичаш — спря го тя с треперещ глас. — Не още. Сърцето ми се втурна към теб толкова бързо, че ме остави без дъх. Трябва да ми се проясни главата. Легни и ме остави да се сгуша в теб.

Той я притегли в леглото и облегна главата й на рамото си.

— Нямам нищо против да пътувам — каза Ребека и усети как ръката, която галеше косата й, замръзна.

— Добре.

Тя се усмихна, доволна, че Джак се напрегна. Някои неща, някои хубави неща, не идваха лесно, но си струваха усилията.

— Винаги съм искала да пътувам. И очаквам да науча много повече за бизнеса ти. Няма да си седя у дома и да гладя ризите ти.

— Аз и бездруго ги давам на химическо чистене.

— Чудесно. Но не мога да напусна Ирландия напълно. Майка ми… Мама ми липсва — гласът й потрепери и тя притисна лице във врата му. — Ужасно ми липсва. Особено сега, когато съм влюбена и не мога да й разкажа за това. Е, да се надяваме, че и това ще стане скоро.

Тя подсмръкна и избърса сълзите си.

— Но можеш да очакваш, че ще се набутам в компанията ти.

— Точно това искам. Искам те в живота си, Ребека. И искам аз да присъствам в твоя.

— Трябва да те попитам нещо. Защо бракът ти се разпадна?

— По много причини.

— Това е уклончив отговор, Джак.

— Основното ли? Искахме различни неща. Различни посоки. Различни цели.

— Какво искаше ти, а тя не?

Той мълча толкова дълго, че нервите й се опънаха.

— Деца.

Ребека затвори очи и се разтопи от облекчение и любов.

— Така ли? Колко деца имаш предвид?

— Не знам. Поне две.

— Само две? — изсумтя тя. — Страхливец! Можем да се справим и по-добре. Мисля, че четири са добра цифра.

Ребека придърпа чаршафа към врата си, въздъхна и затвори очи.

— Сега вече можеш да ми кажеш, че ме обичаш.

— Обичам те, Ребека.

— И аз те обичам, Джак. Поспи малко. Вече нагласих будилника ти за девет и половина.

Тя потъна в дълбок сън и се понесе по бялата яхта на синьото море. Този път Джак стоеше до нея.