Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Сега, след като бе имала време да помисли и да си почине, вече не бе толкова разстроена от опита за взлом. Щеше да го приеме просто като напомняне.

Човек не можеше да има доверие на никого и на нищо.

Наистина алармената система бе проработила. Но това можеше да е просто късмет или да се дължи на тъпа грешка от страна на крадците. Щеше да накара Джак Бърдит и компанията му да проверят всичко сантиметър по сантиметър. А когато приключеха, щеше да повика друг консултант и да го накара да оцени системата.

Ако един лекар ти каже, че имаш някакъв проблем, веднага търсиш и второ мнение. „Морнингсайд“ беше не по-малко важен за нея от здравето й. Без него деловите и светските контакти щяха да замрат, а доходите й да спаднат катастрофално.

Анита Гай щеше да се погрижи за Анита Гай.

Тя се облегна на възглавниците, отпи от кафето и погледна усмихнато вратата на вградения гардероб. Зад страничния панел, където висяха ежедневните й дрехи, подредени грижливо по цветове, се намираше сейф, за който дори прислугата не знаеше.

Орисницата бе прибрана в него. Анита се радваше, че взломът я бе накарал да донесе статуетката тук. Отдавна вече не мислеше за нея като за стока на „Морнингсайд“, а като за собствена вещ.

Разбира се, щеше да я продаде без колебание на подходящата цена. Но когато се сдобиеше и с трите статуетки, първо щеше да им се порадва. Това беше нейната малка тайна. Вероятно щеше да ги изложи някъде за известно време, за да получи добра реклама, а после — да ги продаде.

Анита Гай, кльощавото момиченце от Куинс, щеше да направи велико откритие, да извърши най-големия удар на века сред антикварите. Човек не можеше да си купи такъв вид уважение и сила. Не можеше да го наследи от богатия си, стар и удобно починал съпруг.

Този удар щеше да е неин. Каквото и да струваше. Който и да трябваше да плати.

След като си сипа втора чаша кафе, тя взе телефона и звънна на Джак.

— Бърдит — отговори Джак, който също пиеше кафе и леко хапеше пръстите на Ребека.

— Джак, Анита е — сълзливо каза тя. — Искам да ти се извиня за държането си тази сутрин. Нямах право да си изкарвам нервите на теб.

Джак намигна на Ребека.

— Няма нужда да се извиняваш, Анита. Получи сериозен шок и имаше причини да си разстроена.

— Въпреки това. Ти бе до мен, а системата ти помогна на „Морнингсайд“. Чувствам се ужасно заради поведението си.

— Вече забравих за него — отвърна той, докато Ребека се правеше, че повръща от отвращение. — Тръгвам веднага към „Морнингсайд“ — започна той.

— Проклет лъжец — прошепна Ребека и получи леко плясване по главата.

— Ще проверя системата лично. Вече се обадих на най-добрия си техник да направи анализа. И двамата ще сме там след час. Каквато и да е била причината за проблемите със системата, веднага ще бъде отстранена. Имаш думата ми.

— Знам, че мога да разчитам на теб. Ще се срещнем там, ако нямаш нищо против. Ще се почувствам по-добре, ако знам за какво става дума.

— Ще ти обясня всичко подробно.

— Благодаря ти, Джак. Чудех се дали си имал време да поработиш по другия въпрос, който обсъждахме.

— Клио Толивър, нали? — усмихна се той и вдигна палец към Ребека. — Всъщност снощи получих известна информация. Възнамерявах да ти приготвя доклад днес, но ми изскочи от ума заради проблемите тази нощ.

— О, не се нуждая от нещо толкова официално като писмен доклад. Всичко, което ми кажеш…

— Ще ти разкажа подробно, когато се видим. Е, радвам се, че вече звучиш по-добре, Анита. Ще се видим в „Морнингсайд“.

Той затвори, преди Анита да успее да му отговори.

— Е, работата е опечена — каза той и привлече Ребека в скута си. — Искаш ли да се обзаложим, че Анита вече е измислила начин да измами застрахователната компания?

— Не се хващам на предварително изгубени басове — отговори тя, като притисна устни в неговите.

— Трябва да вървим — промърмори Джак.

— Хм. Мисля, че попаднахме в ужасно задръстване.

Ръцете му се плъзнаха под ризата й.

— Да, навън е истинска джунгла — съгласи се той. — Какво са още пет минути?

Бяха петнадесет, но той не ги забеляза.

Докато Анита се появи, Джак бе издокарал Ребека в гащеризон и кепе и я бе настанил да проверява системата. Беше измерил и поръчал ново стъкло за прозореца и стоеше на тротоара и разучаваше входа за доставки.

— Секретарката ми каза, че си тук.

Анита изглеждаше деликатно пребледняла.

— Мислех, че служителите ще са нервни — започна тя и се усмихна смело, — но изглеждат по-скоро възбудени.