Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Правя всичко това заради Пол — отговори той с широка усмивка. — И, разбира се, заради теб, Анита. Заслужаваш всичко, което мога да направя за теб. Но се страхувам, че не можах да ти помогна много с издирването на съкровището. Естествено, като колекционер, моят интерес не е напълно безкористен. Представи си колко прекрасно би било да добавя орисниците към колекцията си. Надявам се, че когато му дойде времето, ще поговорим за сделка.

— Разбира се — енергично отвърна Анита и чукна чашата си в неговата. — За бъдещите сделки. И делови, и лични.

— Очаквам ги с огромно нетърпение. Трябва да ти кажа, че на другия фронт имах известен скромен успех.

Той замълча за момент, огледа плодовете и си взе чепка сочно грозде.

— Ще опиташ ли? — предложи й той. — От нашите лозя е.

— Благодаря — отговори тя и взе гроздето. — Та казваше…

— А! О, да. Да.

Той се направи на луд и започна да си избира грозде бавно.

— Да, малък успех относно жената, която търсиш. Името на хотела й.

— Открил си я! — извика Анита и скочи. — Защо не ми каза? Къде е това място?

— В район на града, който не бих препоръчал на деликатна дама като теб. Сирене?

— Имам нужда от кола и шофьор — рязко каза Анита. — Веднага.

— Разбира се. Всичко е на твое разположение — успокои я Стефан, като си отряза парче сирене и го сложи в чинията си. — Но ако възнамеряваш да отидеш в хотела и да се видиш с нея, няма да стане. Тя не е там.

— За какво говориш?

Толкова очевидно, помисли си Стефан отново. Да, прекалено очевидно. Котката надничаше иззад маската си и показваше острите си нокти и злия темперамент.

— Живяла е там — обясни той търпеливо. — Но напуснала днес.

— Къде е отишла? Къде е, по дяволите?

— Не успях да науча това. Администраторът, а в такива места служителите биха продали и майка си за няколко драхми, ми каза само, че се изнесла малко след като се срещнала с млад мъж. Англичанин или ирландец. Чиновникът не беше сигурен. Тръгнали заедно.

Червенината, която възбудата бе хвърлила на лицето й, изчезна. Бузите й побеляха като платно.

— Не е възможно.

— Естествено, може да има някаква грешка, но администраторът изглеждаше сигурен в думите си. Мога да ти уредя да поговориш утре с него, ако искаш. Той не знае английски, но с удоволствие ще ти превеждам. Но настоявам да се видиш с него далеч от онзи район. Не мога да те заведа на такова място.

— Трябва да говоря с него веднага. Трябва да я намеря, преди да…

Анита се заразхожда нервно по белите плочки около прохладния басейн и си помисли с омраза за Мълаки Съливан.

— Успокой се, Анита.

Стефан стана и се приближи към нея, но се обърна назад, когато един от слугите промърмори името му и се извини за безпокойството.

Стефан взе плика, който прислужникът му поднесе, и го освободи.

— Анита, имаш телеграма.

Тя се завъртя енергично и токчетата на сандалите й затракаха по плочките.

По принцип Стефан би се оттеглил, за да предостави уединение на госта си, но сега не искаше да пропусне момента, затова застана наблизо и я загледа как отваря телеграмата.

„Анита, съжалявам, че нямах време да дойда лично и да ти поднеса почитанията си. Чужденци в чужда страна и т.н. Но си свърших бързо работата в Атина, а докато четеш телеграмата, вече ще придружавам две привлекателни дами обратно до Ню Йорк. Предлагам ти да се върнеш там, колкото се може по-скоро, ако се интересуваш от интересни събития.

Ще поддържаме връзка.

Мълаки Съливан“

Стефан изпита удоволствието да чуе приглушения й вик, когато Анита смачка телеграмата в ръката си.

— Надявам се, че новините не са лоши?

— Трябва да се върна в Ню Йорк. Веднага — лицето й отново се зачерви и изкриви от ярост.

— Разбира се. Ще уредя всичко. Ако мога да ти помогна с…

— Аз ще уредя нещата — процеди тя през зъби. — Повярвай ми, ще го направя.

Стефан изчака Анита да се втурне в къщата, после седна, взе чашата си и извади мобифона.

— Джак, след два часа една ужасно ядосана жена ще се качи на частния ми самолет. Не, не — усмихна се той и лапна едро зърно грозде. — Това беше и продължава да бъде огромно удоволствие за мен, приятелю.

Анита се прибра у дома, където завари купчина съобщения. Повечето бяха от полицията и я раздразниха още повече. Беше прекарала часове във въздуха, заета с мисли как да се освободи от Мълаки. Копнееше да приключи всичко с мъчителната му и кървава смърт.

Но колкото и сладки да бяха тези мечти, Анита все още се владееше и беше достатъчно умна, за да знае, че е важно да намери подходящото време, подходящото място и подходящия метод.