Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Кристъл отиде в хотела да облече кожените си дрехи. Щеше да язди коня на Хелга. Когато тръгна да търси съпруга си, той се оказа в единствения бар в града, заобиколен от хора, които го поздравяваха и искаха да го черпят.

Тя застана на вратата и го гледа известно време. И той като Джъдж се смееше. И той като Джъдж си беше заслужил това право.

Кристъл излезе, без той да я забележи, и се отправи към ранчото, като яздеше бавно и си мислеше за изминалата нощ и за днешния ден, като не преставаше да се пита какво означаваше всичко това за нея.

Тя не се върна направо в къщата. Нещо я накара да тръгне към „Дъсчения лагер“, а след това и към „Бушуак“. И на двете места й казаха, че не са виждали нито баща й, нито Ройс.

Какво ли преживяваше сега баща й? Той беше заложил честта си, за да получи „Бушуак“, а го беше загубил.

Тъжното беше, че честта му не можеше да бъде върната.

Тя не каза на каубоите, че „Бушуак“ беше върнат на законния си собственик. Това трябваше да им бъде съобщено лично от Конър.

Още когато се приближи до къщата в ранчото на Сток, Кристъл усети, че нещо не беше наред. Няколко от каубоите стояха на задната веранда и я наблюдаваха мълчаливо, докато слизаше от коня. Каруцата беше спряна наблизо, но конете не бяха разпрегнати.

Мъжете се разотидоха. Кристъл изтича към верандата точно когато Сток излезе навън. Той изглеждаше леко замаян, което не беше типично за него.

— Какво се е случило — попита тя. — Нещо с Конър ли?

— Не с Конър — той поклати глава. — Адски неприятно нещо. Съжалявам, Кристъл.

Хелга я посрещна на вратата на дневната.

— Mem liebes Kind…

Сърцето й се сви и тя мина край германката, след което пред очите й се разкри сцена, която никога нямаше да забрави: майка й беше коленичила пред камината и държеше баща й в ръцете си.

Едгар Брейдън беше неподвижен, тялото му бе отпуснато и Кристъл веднага разбра, че баща й бе мъртъв.

Анабел я погледна с насълзени очи.

— Той си отиде — гласът й беше почти шепот. — Аз щях да се върна при него, независимо дали ме искаше, но него вече го няма.

— Мамо! — Кристъл коленичи до нея. Баща й беше по риза, а сакото му се намираше на пода. Белият плат на гърдите му беше почервенял от кръвта. Ръцете на майка й също бяха окървавени. Кристъл се опита да я дръпне настрани, но тя не искаше да пусне Едгар.

— Казах му истината — каза тя. — Той ме чу и ме разбра.

— Истината.

— За Джъдж и Ройс.

— Мамо, не трябва да казваш нищо точно сега.

— О, напротив, трябва. Разбираш ли, Ройс е виновен за това. Той е убил баща си, за да му попречи да пропилее цялото му наследство. Едгар ми каза, преди да… — тя млъкна, пое си дълбоко дъх и продължи — Ройс му казал, че смятал да изкара Конър виновен, но това, разбира се, е глупаво. Само големият ми син може да измисли такъв пъклен план.

Кристъл уви ръка около раменете на майка си.

— Ройс не беше негов син.

Признанието дойде от дъното на душата й и Кристъл можеше само да седи вцепенена и да се опитва да проумее какво й казваше майка й.

— Имаше един мъж, който пътуваше много. Красив и очарователен. Всеки ден го виждах. Аз пък бях млада, глупава и много влюбена. Когато научи, че съм бременна, той замина. Баща ти обаче беше до мен, работеше усърдно да подобри положението си, обичаше ме, или поне така казваше, а аз му вярвах. Той ми предложи името си и аз приех. Никога не казах за Ройс на когото и да било, защото се страхувах. Цял живот съм била страхливка.

— Не, мамо, ти си останала с него и си се опитала да създадеш възможно най-добър живот. Трябвало е да го направиш заради децата и родителите си. Ти си дала всичко от себе си.

— Опитах се да го обичам и донякъде наистина успях, но ревността му беше прекалено силна. Невинаги съм се чувствала толкова зле, колкото казвах, но това ни разделяше и поне не ми се налагаше да слушам обвиненията му.

Тя погледна надолу и погали лицето на Едгар.

— И двамата бяхме толкова глупави. Аз го обичах, защото ми спести позора, въпреки че нямаше представа за това. Не можех обаче да го обичам по начина, по който искаше той. По начина, по който ти обичаш Конър.

Кристъл целуна майка си по бузата.

— Има най-различни видове любов. Аз те обичам, мамо. Не си го казваме твърде често.

— И аз те обичам, скъпа. Също толкова, колкото обичам и Джъдж, въпреки че се съмнявам дали си го осъзнавала. Джъдж е единственият истински син на Едгар. Казах му малко преди да… умре, че никога след сватбата ни не съм му изневерявала. Това сякаш му донесе покой.