Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

— Аз ги събудих.

— Направил си го нарочно.

— Да — потвърди Хелга, — така беше.

— Радвам се — намеси се Анабел. — И без това не можех да издържа дълго, без да ги видя.

Кристъл отмести очи от Конър и погледна бебетата. Те бяха на единайсет месеца и имаха сините очи и тъмната коса на баща си, който се кълнеше, че са наследили лукавството на майка си.

Джеймс беше по-силният и пръв беше проходил с малките си дебели крачета. Бриджит беше по-пъргава. Тя пълзеше по пода с необикновена бързина и можеше да се изкатери почти навсякъде.

И двамата вече можеха да казват „мама“ и „татко“, както и „птиче“ и „куче“, а помежду си разменяха хиляди думи, които никой от възрастните не разбираше.

Отиде до съпруга си и сложи ръка около кръста му. Той я целуна по носа.

— Честита годишнина.

— И на теб.

— Джъдж ще дойде след малко — каза Анабел. — Не мога да го накарам да зареже работата си.

— Мамо, той е мъж — каза Кристъл.

— Но той е само на седемнайсет.

— Бързо порасна.

За миг Анабел остана сериозна, след което се усмихна.

— Поне не порасна с горчивина в сърцето. За това трябва да благодарим на Конър.

Семейство Брейдън имаха много, за което да благодарят на Конър. И най-вече на Кристъл.

Тя го погледна. Трябваше ли да му каже, че очакваше още едно дете. Той искаше голямо семейство.

Тя беше напълно съгласна с него.

Семейство. Тази дума й звучеше толкова прекрасно сега. След двете погребения преди почти две години, тя се бе питала дали някога щеше да има истинско семейство.

Сега вече го имаше и възнамеряваше да го запази завинаги.

Отиде до отворения прозорец и се загледа в приближаващата каруца, зад която се виждаше Джъдж, възседнал Ликорис, черния мустанг, който Конър му бе подарил няколко седмици преди голямото състезание. Оттогава Джъдж не беше участвал в надбягвания, защото малцина бяха онези, които биха се осмелили да предизвикат прекрасния жребец. Оро се беше пенсионирал и бе дал началото на потомство от състезателни коне, които някой ден щяха да се превърнат в легенди в Тексас.

Поне така казваше Конър и в окръга никой не се съмняваше в думите му.

— Гостите ни вече идват — обяви Кристъл.

Анабел и Хелга тръгнаха напред, а Кристъл и Конър ги последваха хванати за ръце, повели децата си към своя празник на живота и любовта.

© 1997 Евелин Роджърс

© 1997 Николай Долчинков, превод от английски

Evelyn Rogers

Betrayal, 1997

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Евелин Роджърс. Смелостта да обичаш

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Оформление на корицата: „Камея“

ИК „Калпазанов“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15550]

Последна редакция: 2010-02-17 16:00:00

Груб, недодялан — Б.пр.