Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Конър реши, че се е стъмнило достатъчно, и отиде да вземе коня си.

— Ще яздя бавно на зигзаг.

— Той все пак ще има възможност да те застреля.

— Светлината е слаба, а и той не е добър стрелец.

— Може да извади късмет.

— Не, Кристъл, късметът го напусна.

Той провери карабината и револвера си и се качи на седлото. Конър тъкмо щеше да тръгне напред, когато забеляза някакъв ездач по средата на равнината, и се спря. Ездачът се появи изневиделица, но беше очевидно накъде се е запътил — към входа на каньона.

Преди да успее да се обърне към жена си, тя вече се беше метнала на коня си.

— Можеш ли да различиш кой е това — попита я Конър.

— Определено не е Ройс. Той седи по-изправен в седлото, а и… — тя зяпна от удивление. — Мисля, че е мама. Но това е невъзможно. Тя не се е качвала на кон от години.

Миг по-късно Кристъл се понесе напред и на Конър не му оставаше нищо друго, освен да я последва. Анабел обаче имаше твърде голяма преднина и изчезна във входа на каньона, преди да успеят да я настигнат.

Кристъл не можеше да бъде спряна, но Конър успя да я изпревари. Двамата спряха пред един дъб малко след входа на каньона. Посрещна ги неземна тишина. Тук беше по-тъмно, сякаш нощта вече бе паднала, и те тръгнаха бавно, оставяйки конете сами да намерят пътя.

Някъде пред тях се появи мъждукаща светлина.

— Лагерен огън — прошепна Конър и Кристъл кимна.

Когато стигнаха до огъня, видяха Ройс. Анабел беше застанала пред него. Беше облечена в черна рокля за езда и стоеше отпуснала ръце до тялото си, с вдигната глава и изправен гръб.

Някога красивото лице на Ройс изглеждаше гротескно на светлината на огъня. Той беше насочил двуцевка в сърцето на майка си.

Ройс хвърли бегъл поглед към новодошлите.

— О-хо, събиране на семейство Брейдън и семейство О’Браян. Да не сте дошли да злорадствате за състезанието?

— Знаеш защо сме тук — каза Конър. — Свали оръжието.

— Не мога да го направя — отвърна Ройс. — Дори аз не бих пропуснал толкова отблизо. Пък и само така мога да ти попреча да ме застреляш.

Конър слезе от коня и вдигна ръце, за да покаже, че не беше въоръжен. Кристъл последва примера му.

— Не би стрелял по мама — каза тя.

— Така ли? Вече съм обвинен за убийството на татко, или поне мисля, че тя бе започнала да ми казва точно това, когато вие ни прекъснахте. Реших, че е откачила напълно, но сега виждам и малката си сестричка предателка, готова да ме обвини в същото абсурдно нещо.

— Ти си го извършил, Ройс — каза Кристъл. — Не знам как си могъл, но си го извършил ти.

— Тогава защо да не я застрелям? Защо да не застрелям и теб? Нямам какво да губя.

Кристъл се опита да го разубеди.

— Откажи се, моля те. Ако не го направиш, никога няма да имаш спокойствие. Може би татко те е заплашил. Може да е станало при самозащита. Разкажи ни какво стана.

Умна жена, печелеше време. Конър се помоли усилията й да се увенчаят с успех. Ройс се изсмя остро.

— Не бях заплашен от онзи глупак. Ще ти кажа какво каза той, когато го намерих. Каза, че нямал намерение да загуби всичко от един О’Браян. Беше тръгнал за жена си. И за Джъдж. Искаше да накаже Джъдж за това, че спечели състезанието. Намекна, че може да продаде ранчото и да се махне оттук. А за мен какво щеше да остане?

Той присви злобно очи и погледна Конър.

— Е, какво пък, може да ви кажа всичко — в гласа му се долавяше доволство. — Аз убих и Даниъл О̀Браян.

Конър понечи да се нахвърли върху него, но викът на Кристъл го спря.

— Света Богородице! — прошепна Анабел.

Ройс продължи да говори монотонно, сякаш беше съвсем сам.

— Копелето упорито отказваше да умре, а ти беше тръгнал насам — той се ухили. — Дори татко не знаеше, или поне не беше сигурен.

Анабел пристъпи към него. Ройс повдигна малко дулото на пушката и тя се спря.

— Не мисля, че ще стреляш по мен. Аз съм твоя плът и кръв, докато Даниъл и Едгар не бяха.

— За какво говориш, по дяволите? Никога не съм те разбирал.

— Знам много добре какво говоря — тя си пое дълбоко дъх и Конър се зачуди колко ли й струваше това признание. — Едгар Брейдън не беше твой баща. Ти не познаваш баща си. Когато се омъжих за Едгар, вече бях бременна, а мъжът, който беше виновен затова, избяга.

Ройс скочи на крака.

— Лъжеш!

Той размаха пушката и вниманието му бе отвлечено за миг. Кристъл и Конър видяха едновременно възможността, която им се откриваше. Кристъл се хвърли върху майка си и я събори на земята. Конър измъкна револвера си и натисна спусъка. Куршумът улучи Ройс в гърдите и го отхвърли назад като парцалена кукла. Пушката отлетя встрани. Ехото от изстрела отекна между стените на каньона.