Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Кристъл я нямаше, но това не го изненада. Тя му бе казала, че ще остане с майка си до началото на състезанието. Анабел искаше да избегне евентуална среща със съпруга си. Тя едва ли знаеше, че Едгар е в града.

Конър забеляза сред тълпата семейство Уедърс и с изненада видя, че Хам бе застанал близо до Дженифър. Двамата, изглежда, се чувстваха съвсем удобно в компанията си и дори Далуърт Уедърс и жена му се бяха хванали ръка за ръка.

Пистата за състезания представляваше овал с дължина осемстотин метра, разположен в голямо поле в края на града. Границите й бяха маркирани с дървена ограда. В състезанието, в което трябваше да участва Оро, конете щяха да направят четири пълни обиколки.

Когато започна второто надбягване, Конър забеляза Едгар Брейдън да говори с Ройс. Двамата стояха встрани от тълпата и, изглежда, спореха за нещо.

Ройс погледна встрани от баща си и погледът му срещна погледа на Конър. Дори от двайсетте метра, които ги разделяха, Конър почувства омразата на младежа към него.

Конър се обърна и когато след малко погледна отново натам, двамата Брейдън бяха изчезнали. По време на второто надбягване и в почивката преди следващото той се опита да се покаже като добър гражданин, като приемаше поздравленията на ранчеросите и гражданите, повечето от които познаваше по име.

Когато Нат и Сток изведоха Оро при останалите коне на пистата, Конър вече беше направил залога си. Кристъл и майка й стояха до семейство Уедърс, а малко зад тях се виждаше Хелга. Те му махнаха за поздрав, когато Конър прескочи оградата и отиде при мъжете.

Той вървеше спокойно, но когато попита „Къде е Джъдж?“ гласът му не изразяваше никакво спокойствие.

— Хванаха го нервите — каза Сток. — Ще дойде.

Конър хвърли един поглед на Нат, който само кимна. Когато момчето се появи, Конър го дръпна настрани.

— Дай всичко от себе си. Само това искам от теб. За останалото ще се погрижи Оро.

Момчето го погледна в очите. Дори успя да се усмихне.

— Ще го направя.

В този миг, когато слънцето се появи измежду облаците и целият свят затаи дъх в очакване, Конър разбра, че всичко щеше да се нареди добре.

Оказа се, че не беше сгрешил. Оро спечели с шест дължини и дори онези, които бяха заложили против него, се кълняха, че това било най-доброто надбягване, което някога са гледали.

Конър посрещна коня и ездача на финалната линия. Джъдж стоеше гордо на седлото с изписана на лицето широка усмивка.

Когато погледна към Конър, погледът му сякаш казваше „нали ти казах“ и той прие поздравленията, сякаш ги получаваше всеки ден.

Двамата скоро бяха заобиколени от хора, които ги поздравяваха, викаха радостно и ги тупаха по гърбовете. Сред тази бъркотия Конър прибра печалбата си, целуна жена си, а когато Хуго Ридли дойде при тях, взе и документите за собственост върху „Бушуак“ и Оро.

Едгар Брейдън не се появи да го поздрави, но Конър и не беше очаквал. Ридли му каза, че го видял да напуска града след състезанието.

Конър не беше очаквал, че моментът ще бъде толкова вълнуващ. Той се отдръпна встрани за малко и се загледа в документите и особено в нотариалния акт за ранчото. С него той придобиваше може би най-ценното нещо — гробовете на двамата ирландци, които бяха преминали океана и със собствените си ръце и смели сърца бяха покорили дивата земя.

Първата му работа беше да посети гробовете им. Този път щеше да вземе и жена си със себе си.

Кристъл наблюдаваше мълчаливо съпруга си. Той се наслаждаваше на мига и не я забеляза. Тя приглади полата си и се усмихна на Ридли.

— Благодаря ви, че пазихте документите. Знам, че Конър ви има голямо доверие.

— Възхищавах се от баща му и се възхищавам също толкова и от него — той продължи да говори още няколко минути, на Кристъл не чуваше думите му. Мислите й бяха насочени само към Конър и към значението на този ден. Той си бе върнал семейния дом. Най-важната му мечта се беше сбъднала.

Тя се молеше баща й да напусне с мир ранчото, но нямаше как да бъде сигурна, че ще го направи.

Кристъл хвана майка си под ръка и отиде да намери Джъдж и да се заеме с уреждането на пътуването към къщи. Хелга беше дошла в града на кон, но се съгласи да се качи в каруцата при Анабел, докато мъжете яздеха край тях.

Когато Джъдж успя да се отърве от обожателите си, между които имаше и една дузина млади момичета, той каза, че ще се прибере с Нат и Оро. Докато говореше, той не можеше да се отърси от глуповатата си усмивка, но днес си беше заслужил правото да се усмихва така.