— Да.
Той съблече ризата си, легна до нея и започна да дразни едното й зърно с палец.
— Знаеше, че имах нужда от това.
Тя прокара ръка по гърдите му и усети отново очертанията и силата им.
— Знаех, че аз имам нужда от това.
— Кристъл…
Той я погледна така, че кръвта й направо закипя.
— Чувствах се толкова глупаво, че те желаех по този начин — каза тя — Страхувах се, че ще ми се присмееш.
Той целуна върха на едната й гръд, а след това и на другата.
— Познаваш ме твърде добре, за да си мислиш такива неща.
— Има ли човек, който да познава другия толкова добре, че да знае какво мисли.
— Може би не. Тази вечер ти ме изненада.
— Не ми се случва за първи път да изненадам някого — каза тя.
— Права си. Спомням за онзи път до потока…
— Знаеш, че не говоря за това.
— Знам, че това е единствената изненада, за която искам да мисля сега.
Тя забеляза тревогата в погледа му и видя как той се мъчи да я потисне. И тя трябваше да направи същото. Тази нощ не трябваше да мислят за проблеми, а за удоволствие.
— Добре — каза Кристъл и сложи ръка над сърцето му. — Ние сме единствените хора на света.
— Щом така казваш.
— Така казвам.
Той й се ухили.
— Започваш да командваш много.
— Е, такава съм си.
— Освен това си и безсрамна.
— Трябваше ми малко време, за да се науча да бъда такава, но най-накрая успях.
Конър се наведе и целуна връхчетата на гърдите й. Кристъл изви тяло към устните му.
— Люби ме, Конър. Бавно.
Той я прегърна и облиза врата й.
— Ще се постарая.
Конър се постара дори повече, отколкото можеше да очаква една жена. Дали това се дължеше на обстановката или на Конър, който я изпълваше с чувственост?
Отново и отново той правеше всичко, което тя искаше от него. Накара времето да спре и за двама им.
Въпреки възраженията на Кристъл Конър я върна в хотелската й стая преди разсъмване. Тя се кълнеше, че нямала нищо против да бъде видяна да излиза от публичен дом, но той настоя. Конър обаче се тревожеше не толкова за собствената си репутация, колкото за нейната. Ако из града се разчуеше какво беше направила, всички мъже щяха да поискат същото, а жените им никога нямаше да й го простят.
Конър излезе от хотела и се върна бързо в лагера, като не преставаше да мисли за състезанието. В лагера всичко бе спокойно. Дори Джъдж, изглежда, спеше дълбоко, въпреки че устните му се движеха, сякаш участваше в някакъв спор на сън.
Конър легна върху одеялото си, но сънят не идваше. Двамата с Кристъл едва ли бяха спали повече от час. Трябваше да се чувства изтощен, а вместо това се чувстваше прекрасно.
Какво беше най-лошото, което можеше да се случи днес? Оро щеше да загуби, Брейдън щеше да получи жребеца, а Джъдж щеше да научи каква беше цената на предателството.
Но Кристъл все още щеше да бъде госпожа О’Браян, ранчото на Сток щеше да процъфтява, а някои ранчероси щяха да научат, че никога не трябва да залагат повече, отколкото могат да си позволят да загубят.
А какво беше най-хубавото, което можеше да се случи?
Оро щеше да спечели и Конър щеше да си върне „Бушуак“.
И Кристъл все още щеше да бъде негова жена. В списъка на най-важните за Конър неща тя заемаше първото място.
Не знаеше това, въпреки че той се бе опитал да й каже, че всичко щеше да се оправи. Независимо какво щеше да се случи днес, той щеше да я отведе в дома им и двамата щяха да започнат живота си отначало.
С разсъмването времето за размисъл свърши. Надбягванията щяха да започнат, преди да стане твърде горещо.
Нат и Джъдж се грижеха за Оро, а Сток ги наблюдаваше отблизо. Те останаха изненадани от внезапната поява на Хелга, която дойде откъм града. Тя пъхна една банкнота в ръката на Сток.
— Загубих облога — каза тя, но изражението й не показваше, че съжалява за това. — Дойдох да гледам състезанието.
Сток извади парче тютюн от джоба си и отхапа малко.
— Очаквах те, Хелга.
Конър беше готов да се закълне, че тя почти се усмихна.
— Заради тези думи довечера ти ще приготвиш бисквитите.
— За мен ще бъде удоволствие и всички ще останат много доволни.
Хелга не реагира. Тя стисна ръката на Сток и тръгна обратно към града. Конър погледна Нат. Двамата свиха рамене. Тук ставаше нещо. Светът наистина беше странно място.
На Конър му се искаше да поговори с жокея си, но не трябваше да го безпокои точно преди състезанието. Той тръгна след Хелга към мястото, където се правеха залозите. Когато стигна там, оставаше само един час, преди Оро да стане шампион.
Читать дальше