Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Конър просто не знаеше какво да каже.

— Само гледайте да не загубите — каза Джени.

— Нямам намерение да губя.

Конър обаче прекрасно знаеше, че най-добрите намерения водеха право в ада.

Конър тръгна към лагера и намери Джъдж да седи встрани от останалите, далеч от светлината на огъня. Той се приближи изотзад, но момчето беше потънало в мислите си и не показа, че е усетило приближаването му.

— Видя ли се с баща си днес следобед?

Джъдж скочи и се обърна с лице към него. Конър повтори въпроса си.

Момчето пребледня.

— Не знам за какво говориш.

— Не ме лъжи. Нямаше те дълго време. Видя ли се с него?

Джъдж се опита да го погледне право в очите, но не успя.

— И какво ако е така?

— Сключи ли сделка с него?

Хлапето извъртя очи. Отдавна не беше правило така.

— Не.

Конър разбра, че Джъдж лъжеше. Сърцето му се сви.

— Баща ти току-що заложи „Бушуак“ срещу мен и Оро. Беше сигурен, че ще загубиш.

За миг Джъдж изглеждаше изненадан, но успя да се овладее.

— Какво друго си очаквал? Той няма много високо мнение за мен.

— Смята, че ти ще направиш всичко, което поиска от теб. Защо? Заплаши ли те? Предложи ли ти нещо? Земя? Пари?

Конър видя, че беше улучил поне в едно от предположенията си. Възможно беше всичките да бяха верни.

И Джъдж като Кристъл беше податлив на заплахи, отправени срещу майка му или срещу Кристъл. Въпреки че презираше баща си, момчето може би желаеше Едгар да го признае за свой син.

Въпреки това да продаде надбягването не беше правилно, независимо какви бяха подбудите му. Конър трябваше да се довери на момчето и да се надява, че то щеше да види нещата така, както ги виждаше той. Това беше тежко бреме дори за мъж, а сега трябваше да бъде понесено от едно момче.

— Джъдж, ако загубиш утре, загуби честно. Забрави за разочарованието, което ще причиниш на мен, на Кристъл и всички останали. Ние ще го преживеем. Но ако загубиш нарочно, има един човек, който ще страда повече от всички останали. И този човек си ти.

— За какво са се обзаложили?

Кристъл беше притиснала Ридли до бюрото му.

— За това, което ви казах, госпожо О’Браян. Конят срещу ранчото.

Тя вдигна ръце. Когато Конър не се беше появил на барбекюто, тя се беше разтревожила, че се е случило нещо лошо, и понеже не се чувстваше удобно сред всички тези хора, които не познаваше, си бе тръгнала рано.

Първо беше отишла в хотела. Майка й се беше опитала да я успокои, но не бе успяла да прикрие тревогата в треперещия си глас.

Когато Кристъл бе забелязала Конър да стои с баща й пред кантората на Ридли, тя бе разбрала, че нещо не беше наред. Тъкмо бе имала намерението да отиде при тях, когато баща й си бе тръгнал и се бе появила Дженифър Уедърс, красива и спретната както винаги. Дженифър и Конър бяха провели кратък разговор и Кристъл беше готова да даде кожените си дрехи, за да узнае за какво си бяха говорили. Тя бе изчакала Дженифър да си тръгне, обмисляйки дали да отиде при съпруга си или при адвоката. Ридли й се бе сторил по-безопасният избор. Да наблюдава Конър отдалеч, беше твърде болезнено.

В кантората на адвоката тя беше научила само лоши новини. Баща й беше намислил нещо, в противен случай никога не би рискувал да загуби „Бушуак“. Той беше уредил Оро да загуби състезанието. От него можеше да се очаква всичко.

Тя излезе, оставяйки адвоката да гледа объркано след нея. Конър трябваше да научи за това. Той вече знаеше, че го очакваха проблеми. Разбира се, че знаеше. Беше го разбрал от самия облог.

Кристъл не беше съвсем сигурна къде се намираше лагерът на О’Браян и тръгна към реката и светлините на лагерните огньове. Те бяха разпръснати по двата бряга, на които някога бяха расли кипариси. Кристъл подмина няколко души и нито един от тях не й се стори познат. Тя вървеше по ръба на една ивица от храсти, когато една тъмна, висока фигура излезе пред нея.

Кристъл подскочи и сподави вика си.

— Не исках да ви уплаша, госпожо О’Браян. Няма да ви нараня.

Лунната светлина й позволи да огледа човека, който стоеше пред нея. Той беше по-висок и по-слаб от Конър. Косата му беше права и черна като нощта, също като очите му, които я гледаха напрегнато.

Лицето му имаше острите черти на индианец, но ако се изключеше дългата до раменете му коса, всичко в него беше бяло. Тя реши, че мъжът беше метис. Във вените му течеше кръв на команч. Ако имаше поне малко здрав разум, трябваше да се почувства застрашена. Но кога ли бе проявявала здрав разум?