Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Първите състезания трябваше да започнат скоро, но Оро нямаше да вземе участие в тях. Той беше бегач на дълги разстояния, а не спринтьор. Голямото надбягване щеше да се проведе на три километрова писта, разположена източно от града, и той щеше да участва в него.

Залозите бяха високи. Конър още не беше заложил, но възнамеряваше да го направи.

Първият ден в града премина без инциденти, но на втория, когато до надбягването оставаха едва двайсет и четири часа, Джъдж изчезна. Когато късно вечерта момчето се върна в лагера, Конър го остави на спокойствие.

Той си каза, че Джъдж просто беше нервен. Самият Конър беше нервен. Когато му предадоха, че Едгар Брейдън иска да се види с него зад хотела, нервите му се опънаха още повече.

Въпреки това отиде на срещата, пренебрегвайки предупрежденията на Сток, че това може да е капан.

Срещнаха се на слабата светлина на залязващото слънце. Едгар беше облечен в черен костюм и бяла риза, която висеше на тялото му, някога така здраво и силно. Беше гладко избръснат, сивата му коса — прибрана назад, бузите и очите му — хлътнали.

Той приличаше на онзи Едгар Брейдън, който Конър бе виждал преди, но беше и някак си по-различен, сякаш бе изгубил голяма част от теглото си. Очите му обаче блестяха с типичния за него огън.

Брейдън започна направо, без любезности и увъртания.

— Чувам да се говори много за коня ти. Бил силен и бърз.

— Правилно си чул.

— Сигурно доста си се оръсил за него.

— Струваше си всеки цент.

Брейдън присви очи.

— Предполагам, че той означава за теб повече от всичко, може би, с изключение на „Бушуак“.

— Това включва ли и дъщеря ти?

— Не я замесвай в тази работа.

Конър погледна нагоре към двуетажния хотел и се зачуди дали тя имаше представа, колко наблизо беше баща й. Надяваше се да няма. Независимо какво беше намислил Едгар, то щеше да й донесе само болка.

Тогава Конър си спомни, че трябваше да се срещне с нея на барбекюто при залез-слънце. По дяволите, беше забравил. Дължеше й едно извинение. Дължеше й много повече.

Той изгледа изпитателно Едгар.

— Какво искаш, Брейдън?

— Искам да заложа.

— Срещу мен ли?

— Точно така. Собствеността върху „Бушуак“ срещу коня ти.

Конър не беше сигурен дали беше чул добре.

— Нека да си изясня нещо. Ако Оро спечели, аз получавам ранчото. Ако загуби, ти получаваш коня и задържаш ранчото.

Брейдън кимна.

— Защо рискуваш толкова много, за да се сдобиеш с кон, който е загубил?

— Той няма да губи повече, когато стане мой. Възнамерявам да му сложа добър ездач.

— Нямаш доверие на сина си?

— Той не ми е… — Брейдън се спря. — Джъджмънт е един мързелив неудачник, а ти си глупак, щом разчиташ на него.

— Вие Брейдън май не вярвате един в друг, а?

Докато двамата се гледаха, Конър осъзна истината.

Желанието на Брейдън да има Оро нямаше нищо общо със стойността на коня или с това, че можеше да спечели пари с него. Той искаше коня по същата причина, поради която бе искал ранчото — защото беше собственост на един О’Браян.

И всичко това само защото смяташе, че жена му му бе изневерила. Брейдън беше луд, но не беше глупав.

— Аз ще спечеля — заяви Конър. — Твоето момче ще победи.

Брейдън му отвърна със самодоволна усмивка.

— Така да бъде. — Конър му подаде ръка и Едгар я стисна.

— Искам споразумението ни да бъде сключено пред свидетели.

— Думата ми е достатъчна.

— Не и за мен.

Вместо да спори с него, Конър го отведе в кабинета на Хуго Ридли, където двамата извадиха документите за собствеността върху ранчото и коня. Ридли не каза нищо, освен че обеща да ги пази и да ги предаде на спечелилия облога. След това Брейдън си тръгна.

На Конър щеше да му се наложи да се присъедини към Кристъл по-късно. Преди това трябваше да отиде до лагера и да провери дали всичко беше наред. Не беше направил и две крачки, когато Дженифър Уедърс го спря да му пожелае успех.

— Защо не сте на танците? — попита го тя.

— А вие?

— Там отивам. С мама Уедърс сме отседнали при приятели в града и тя вече е с тях. Аз обаче ви видях и исках да ви кажа, че съм заложила на вашия кон. Татко Уедърс направи същото.

— Той е заложил за победа на Оро?

— Той заложи на вас, не само на коня. При това сумата не беше малка. Мама Уедърс не знае колко точно е заложил, но и той не знае, че тя също е заложила на вас. Целият град ви подкрепя. Мисля, че това е техният начин да ви пожелаят добре дошъл у дома и да ви благодарят за всичко, което сте направили, откакто се върнахте.