Розмари Роджърс
Игра на любов
Гласът на певеца, дрезгав и с акцент, шепнеше в слушалките, които Сара упорито носеше от началото на полета. Besame, besame mucho…
Със затворени очи, тя леко се намръщи. Любовни песни. Само това й трябваше. И то на испански, будещи твърде живи спомени за Едуардо с вперени в нея черни очи, тъжни и молещи:
— Но, tesoro, аз искам да се оженя за теб! Как може баща ти да възразява на това? Знаеш също, че имам достатъчно пари, така че това не е извинение, si? Можем да живеем където поискаш…
Не, не, Едуардо! Бедният Едуардо! Трябваше да бъде честна с него, а не да се крие зад извинения. Баща й. Образованието й. Но как да каже на един мъж, че просто не може да понася докосването му, защото ръцете му са винаги толкова хладни и влажни?
Гласът на капитана си проби път през музиката, напомняйки на всички, че след петнадесет минути ще кацнат на летище „Кенеди“ и желаещите да проследят комуникацията между пилотите и контролната кула трябва да превключат на канал…
Сара махна слушалките и приглади косата си, прекарвайки пръсти през нея. Разглеждайки лицето си в огледалцето, което беше извадила от чантата си, тя отново се намръщи. Лош навик, с който трябваше да се пребори.
— Мило мое дете, ти просто трябва да престанеш с гримасите. Не искаш след известно време да ти се появят бръчки, нали? Погледни ме…
Е, във всеки случай не беше трудно да гледаш мама! Особено ако се съдеше по милионите кинозрители по света, които обожаваха Мона Чарлз.
Всички казваха, че Сара прилича на майка си. Но хората никога не се припознаваха, нито мислеха, че се припознават, въпреки че тя и Мона имаха еднакъв цвят на кожата.
Огледалцето отрази строго лице, което беше твърде бледо, с изключение на малко руменина по скулите. Тъмна коса с цвят на махагон, падаща права и гладка до раменете й, мигли, тъмни и дълги като на Мона, над същите смарагдовозелени очи. Но никой не я питаше дали не е Мона Чарлз, вероятно заради стройната, почти момичешка фигура и ръста й. Мама Мона имаше бюст, докато нейният не впечатляваше с размерите си. След пет деца и четирима съпрузи Мона все още изглеждаше страхотно.
„А аз,“ каза си Сара строго, щраквайки капака на огледалцето, „сигурно ще имам бръчките, за които ме предупреждаваше Мона, още преди да стана на тридесет.“
Благодарение на татко си тя беше дъщерята, за която почти никой не знаеше. Мона беше омъжена за кратко за сър Ерик Колвил — един от „улегналите й периоди“, когато публично беше решила да се откаже от всичко в името на любовта и английска благородническа титла. Когато напусна Ерик заради един изпълнител на шекспирови роли, тя остави и дъщеря им Сара, заедно с бавачката Стагс и една афганска хрътка на име Голди!
Но това не означаваше, че Мона не обича дъщеря си Сара. Имаше редовни Гостувания — прегръдки с дъх на парфюм и следобеди в зоологическата градина. Скъпи играчки и запознанства с нови хора. Беше все едно да си част от два странно паралелни свята, докато татко не настоя за частни училища и абсолютно никаква публичност. Но това стана, след като Сара беше представена на своята полусестра Дилайт — едно дете на любовта, както казваше Мона с въздишка.
Дилайт беше само осемнадесет месеца по-малка от Сара, но след няколко лета, прекарани заедно, Сара винаги се чувстваше по-малката. Дилайт беше ходила навсякъде и познаваше всички. И беше правила почти всичко. Тя беше чувствена, а Сара интелектуална. Дилайт беше преди всичко вълнение, възбуда — цял един различен свят. Свят, който татко не одобряваше особено, но Сара беше вече на двадесет и една и можеше да прави каквото поиска.
Долу под нея замигаха светлините на пистата и тя пое дълбоко дъх, докато се облягаше назад за кацането. Ню Йорк! И Дилайт ще я чака на летището. Цяла седмица в Ню Йорк преди да отлети за Лос Анджелис, за да се захване с науките. Но тъй като щеше да дели с Дилайт апартамент в Брентууд, аспирантурата в Калифорнийския университет най-малкото нямаше да бъде скучна!
— Скъпа! Сара, скъпа!
Сара позна сестра си едва когато тя помаха и се втурна през тълпата посрещачи, чакащи слизащите пътници. Косата на Дилайт беше дълга и ситно накъдрена, огромни слънчеви очила закриваха очите й, а също и голяма част от лицето й. Последният път, когато се видяха, Дилайт беше с права, дълга почти до кръста коса и без никакъв грим, но днес си беше сложила блестящ червен гланц за устни и блед руж. Беше по-слаба и с великолепен загар.
Читать дальше