Розмари Роджърс - Игра на любов

— Е, ако ме поканиш за кръстница… — Сара унило си помисли, че поне може да отстъпи елегантно. А и в известен смисъл не очакваше ли с нетърпение сблъсъка с непоносимия Марко? О, несъмнено щеше да му даде да разбере!

През останалата част от вечерта, потопени в блъсканицата на рок концерта в „Медисън Скуеър Гардън“, двете момичета успяха да забравят всичко освен факта, че се забавляват. Сара дори тайно си дръпна от някакъв джойнт, който минаваше от ръка на ръка, и откри, че наистина я кара да се чувства по — как го казваше Дилайт? — безгрижна, точно така!

С останалите от тайфата — приятели на Дилайт от времето, когато беше модел — отидоха в един гръцки нощен клуб, шумен, оживен и със страхотна кухня. Сара се понапи с „Доместика“ и прекара чудесно, танцува, докато я заболяха краката, при което изрита обувките си и продължи с танците под овациите на Дилайт.

— Обичам Ню Йорк! Наистина го обичам… и май ще взема да остана тук и да се захвана с нещо.

— Първо ще отидеш в Калифорния и ще ме спасиш, моето момиче! — промърмори Дилайт строго, имитирайки бавачката Стагс, което накара и двете да избухнат в смях, така че им трябваха най-малко пет минути да намерят ключовете за всички ключалки на вратата.

— Господи, навън наистина ли се съмва или ми се привижда?

— Наистина се съмва, а това ми напомня за една стара песен… онази за момичетата от Бродуей… Какво ли съм направила с обувките си?

Сара се строполи върху куп възглавници, вече полузаспала и едва чуваща думите на Дилайт:

— Още са на краката ти, глупачке!

После звънна телефонът, Дилайт изтича да се обади от спалнята и сякаш говори с часове, така че Сара наистина заспа и остана там, докато я събуди слънцето, струящо през жалузите. Болеше я главата, а миризмата на запарено кафе и прегорели филийки я удари в носа. Защо Дилайт постоянно прегаряше филийките?

— Хайде ставай, хлапе!

Отгоре й беше метнато одеяло и Сара зарови глава под него, като надаваше протести.

— Хайде, мила! Имаме работа. Трябва да си съберем багажа и да направим резервации, а… не искаш ли да разбереш какво ми каза Карло? Ха! Знаех си, че съм права за онзи кучи син, брат му! Е, нека да разбере, че не е толкова умен, за колкото се мисли! Хей…! — Одеялото беше издърпано, откривайки рошавата тъмна коса на Сара и лицето й с размазан грим, а Дилайт каза успокояващо: — Трябва ти само кафе и два аспирина и ще се оправиш! Ще ти ги донеса, става ли? А след това можеш да чуеш… трябва да поговорим, Сари. И… да направим план! Нищо няма да се обърка, чуваш ли? Защото ще се самоубия, ако това стане!

— Това, което не разбирам — каза Сара по-късно, докато седеше полегнала върху кухненската маса и притискаше с длани слепоочията си, — е дали това е план А или план Б… и как се оставих да ме въвлечеш в него! — Опитът й да се пошегува прозвуча фалшиво дори и в собствените й уши.

— Е, ти наистина обеща и сега не можеш да се отметнеш — каза Дилайт студено. — Освен това, ако беше пила витамини като мен, сега нямаше да си махмурлия. Моля те, внимавай, сладурче, това е много важно, въпрос на живот и смърт, на моята смърт, ако нищо не излезе, а ти не би искала това, нали?

— Не… — промърмори Сара послушно. А после с подчертано усилие: — Аз наистина се опитвам да внимавам, но защо не дадем възможност на главата ми да спре да блъска като ковашки чук? Много ми е трудно да те слушам.

— Аспиринът ще подейства след няколко минути, обещавам ти! А докато чакаме, ще ти разкажа отново всичко. Този път по-бавно. Може да попие в подсъзнанието ти, а?

Планът на Дилайт наистина изглеждаше прост и ясен, с изключение на това, че — и Сара потрепери при тая мисъл — през следващите няколко седмици тя трябваше да се представя за сестра си. Всичките й слаби опити да възрази бяха отхвърлени, като й беше напомнено, че тя по никакъв начин не би могла, не трябва да се измъква сега. Не и след като е обещала…

— Само за да заблудим Марко, мила! Да спечелим време, така че да не може да ни спре. Той е твърдо решен да ни раздели и това, че внезапно изпраща Карло точно в пущинаците на Аржентина, наистина го доказва! О, всъщност казал на Карло, че няма да позволи — да позволи, виж ти! — член на семейството му да има нещо общо с такива като мен!

— Не може да бъде!

— Може, и още как! Той е самодоволен и ограничен, а също и лицемер! А от Карло знам, че брат му има десетки любовници по целия свят. Но само защото е няколко години по-малък и все още не се разпорежда със своя дял от парите на баща им, Карло е принуден да прави това, което Марко нареди. Той беше бесен, когато разбра че живеем заедно и отправи всевъзможни заплахи.