Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

— Ще ме откажеш ли? — попита тя.

Той се облегна на рамката на вратата. Беше нахлупил черната си шапка ниско над очите, а погледът му я приковаваше към леглото. Черната му риза беше разкопчана на врата.

Конър беше съблазнителен мъж.

— Да те откажа ли? След като ме докара чак до тук?

Той я оглежда дълго от главата до петите.

— Не, не изглеждаш глупаво.

Тези негови думи я притесниха още повече. Тя преглътна.

— Не можах да те намеря на барбекюто. Предполагам, че не си бил гладен. — „А може би баща ми е убил апетита ти.“ Не трябваше да мисли за това. Сега трябваше да мисли само за Конър.

— Гладен съм, и още как — всъщност умирам от глад.

Кристъл изпусна дъха, който бе задържала.

— В такъв случай ще трябва да направим нещо по въпроса.

Той затвори вратата с ритник, приближи се и хвърли шапката си на леглото.

— Да, трябва — каза той, като я гледаше. Седна на леглото и откачи единия жартиер. — Доста време мина.

Тръпки полазиха по цялото й тяло и се спряха в едно място недалеч от ръката му.

— Твърде дълго — каза Кристъл.

— Имам обаче един проблем.

Сърцето й се сви.

— И какъв е той?

— Не трябва да бързам. Не мисля, че ще успея да се справя с това.

— Понякога да не бързаш е добре. Но невинаги.

Тя коленичи на леглото и уви ръце около врата му.

След това целуна ъгълчетата на устата му.

Конър взе ръцете й между дланите си и отвърна на целувката й. На Кристъл й се стори, че ще умре.

— Искам това да продължи много, Кристъл.

Тя прокара език по гърлото му. Вкусът му беше солен и сладък едновременно, като амброзия смесена с орехи.

— Можем да го направим много пъти — прошепна тя в ухото му.

Още не беше завършила изречението си, когато той започна да разкопчава панталона си.

Кристъл си каза, че след като беше определил темпа, сега тя трябваше само да го спазва. Конър седна в края на леглото само по риза и тя преметна единия си крак през скута му и се отпусна върху ерекцията му.

Той си пое шумно дъх. Кристъл прокара език по устните му. Той изстена и тя го направи отново.

Изобщо не се чувстваше засрамена. Всъщност й беше много хубаво.

— Знаеш ли какво? Радвам се, че тази вечер не съм яла. Ти си по-вкусен от което и да било барбекю.

Той махна лентата с перата от гърдите й.

— Да не се опитваш да ме замаеш с думи?

Тя разкопча ризата му и отърка зърната си в гърдите му. През цялото време се наслаждаваше на допира на тялото му между бедрата си, точно там, където го искаше.

— Казвам ти истината — успя да каже тя, въпреки че думите й не прозвучаха твърде разбираемо.

След това усещанията ги накараха да загубят контрол и двамата забравиха за разговорите. Те се движеха в синхрон, сякаш дълго бяха репетирали точно този момент. Пружините на леглото скърцаха, стаята се въртеше около тях, а лампата ги къпеше в златиста светлина. Конър затаи дъх, притисна я силно и избухна в нея и Кристъл направи същото.

Тя се възхищаваше на сладостта и силата на усещането. Беше се вкопчила в него, сякаш се страхуваше, че той щеше да си тръгне и никога повече нямаше да го види.

Двамата оставиха тръпките да отминат, като тя леко го хапеше по врата, а той я притискаше плътно към себе си.

Кристъл не можеше да се реши да го пусне. Не беше доволна, не се чувстваше цяла. Двамата просто бяха задоволили една жажда, бяха си припомнили колко силно беше виното на секса.

Сега беше време питието да подейства и да създаде по-дълбоки усещания.

Тя се надигна и легна по гръб в леглото. Беше влажна от доказателството за неговото задоволяване и гореща от желанието, което отново започваше да се надига в нея.

Кристъл се изтегна като доволна котка.

— Можем да задържим леглото цяла нощ.

— Интересно — той плъзна единия жартиер по крака й и започна да навива бавно чорапа. Това беше толкова обикновено действие, но на нея й се стори невероятно еротично.

— Как успя да уредиш всичко това? — попита Конър.

— Наех стаята — тя едва успя да изрече думите, толкова се бе концентрирала върху действията му и се наслаждаваше на допира на ръцете му.

Той започна да сваля и другия й чорап.

— Наела си я?

Кристъл преглътна.

— Аз настоях. Госпожа Трухарт ми я предложи безплатно, но вече беше помогнала на Грациела и това ми беше достатъчно. Най-накрая тя се съгласи, че съм права — тя потръпна, когато Конър свали чорапа й и започна да гали крака й.

— Струваше ли си — попита той, докато захвърляше чорапа встрани.