Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Кристъл се опита да запази равновесие на покритото с кал и камъчета дъно.

— Някога имал ли си нужда да те почешат навсякъде?

— Само когато съм с теб.

— И с никоя друга?

— С никоя друга.

Топлината, която премина между тях, можеше да накара водата да заври.

Неговата съблазнителна водна нимфа погледна надолу, след което вдигна глава и го погледна отново, но без вече да се усмихва, без да го предизвиква.

— Конър, това не е някакво разкаяние или заплащане за онова, което направих.

— Не е необходимо да ми обясняваш.

— За теб може и да не е, но за мен е.

Внезапно Конър осъзна истината. Той все още я обичаше също толкова силно, колкото и в мига, когато я бе видял за първи път в бара. Не, обичаше я още повече. Тогава бе забелязал само красотата на повърхността, а сега я обичаше заради всичко, което беше.

Безпокойството, което го беше измъчвало през последните седмици, се изпари. Той я обичаше. Как можеше да не я обича?

— Кристъл… — започна, решен да й го каже.

Тя сложи пръст на устните му.

— Не казвай нищо. Това, което ще се случи между нас, ще бъде, защото и двамата го искаме. Искам да направиш с мен всяко неприлично нещо, за което се сетиш, и аз ще направя същото с теб.

Тя се надигна над водата колкото да му покаже върховете на гърдите си.

— В случай, че се чудиш откъде да започнеш…

Конър обаче имаше други предпочитания. Той я целуна, уви ръце около хлъзгавото й от водата тяло, прегърна я и я изнесе на брега.

Двамата застанаха един срещу друг и се целунаха отново. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и в мократа му коса. Той започна да гали гърба й и да опипва задника й.

Желанието му го караше да се чувства едновременно слаб и силен. Двамата легнаха на одеялото и той я прегърна.

— Неприлично, така ли? — започна да целува очите й, врата й, връхчетата на гърдите й, а след това отново се върна към устните й. — Между съпруг и съпруга няма нищо неприлично.

Тя се ухили и той отново видя в нея нимфата, която го беше поканила във водата.

— Моля те, остави ме да вярвам каквото си искам. През целия си живот никога не съм търсила забранени удоволствия. Сега ги искам.

Той пъхна бедрото си между краката й и започна да го движи напред-назад.

— Това неприлично ли е? Намерих ли сърбеж, който трябва да бъде отстранен?

— О, да! — каза задъхана тя.

Конър продължи да гали тялото й, докато кожата й не стана гладка и суха като коприна. Устните му я засипваха с целувки навсякъде, а когато разтвори краката й, тя му позволи да я целуне по най-интимния начин.

Телата им се сляха в едно и той вече не знаеше къде свършва тя и къде започва той. Любовта им беше толкова страстна, че когато светът се завъртя около тях, Конър се почувства, сякаш щеше да полудее.

Тя остана вкопчена в него дълго време. Той никога не се бе чувствал толкова добре. Неговата съпруга. Харесваше му как звучеше това.

Тя го правеше по-различен от обикновено. Правеше го възможно най-добър.

Конър си помисли, че може би беше намерил идеалната съпруга.

Само че Кристъл не му беше казала нищо и не искаше той да говори. Всеки път, когато Конър се опиташе да отвори уста, тя намираше начин да го спре.

Това й се удаваше много лесно.

Двамата облякоха ризите си и започнаха да се хранят, но Конър прекара повече време да я гледа. Тя имаше хубави крака, дълги и стройни, силни от годините, прекарани на седлото. Хубави глезени, хубави прасци, хубави бедра, хубави…

Той се спря. Трябваше да се концентрира върху по-безопасна територия. Проблемът беше, че в Кристъл нямаше нищо безопасно.

Тя му предложи чаша вино и той направи същото за нея. На Конър обаче не му трябваше алкохол, за да му се замае главата; присъствието на Кристъл беше достатъчно.

Когато се нахраниха, двамата легнаха един до друг и се загледаха в облаците, които се движеха над главите им. Той беше готов да подремне известно време с нея, след което да се възползва от момента, в който тя нямаше да бъде толкова бдителна и да я попита дали го желаеше или не, а след това да я люби страстно отново.

— Днес ходих в „Бушуак“.

Спокойствието изчезна. Все едно че го беше ударила с юмрук в стомаха. Той се отдръпна инстинктивно. Ето какво се криеше зад тази малка сценка, а той си бе мислил, че тя го желае толкова силно, че не може да се владее. Кристъл бе казал, че това не е разкаяние или проява на благодарност, но може би го беше излъгала. Може би беше излъгала и самата себе си.

— Опитах се да поговоря с татко за мама и Джъдж, но той не ме изслуша. Променил се е, Конър. В един момент си е същият като преди, а в следващия е съвсем различен. Плаши ме.