Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Освен това не му влизаше в работата да се намесва. Момчето беше също като останалите мъже, които Конър познаваше — то му нямаше доверие и не го харесваше.

Конър приемаше това и двамата не си пречеха.

Това положение се промени на сутринта, когато Джъдж повали Кристъл на земята.

Тя беше облечена в кожените си дрехи и беше тръгнала към обора да оседлае Неприятност. Конър беше на покрива на почти завършената пристройка и разглеждаше току-що поставените дъски. Преди всичко обаче гледаше жена си. Тя не подозираше, че той е наблизо, и вървеше бързо.

Конър тъкмо бе започнал да пресмята от колко дни не беше спал с нея, когато задната врата на къщата се затръшна и Джъдж излезе тичешком навън.

Тя го повика по име, но той мина покрай нея, без да спре. Кристъл го последва в обора. Конър ги чу да говорят на висок глас и след около минута братът и сестрата излязоха отново навън. Момчето водеше оседлания си кон, а Кристъл подтичваше зад него.

— Недей, Джъдж — каза тя. — Те не са намислили нищо добро.

— Не можеш да ми казваш какво да правя — тросна се той. — Не си ми майка.

Той сложи единия си крак в стремето. Кристъл го сграбчи за ризата и тогава Джъдж я блъсна. Тя се препъна и падна назад.

Джъдж тръгна към нея, сякаш искаше да й помогне да стане, но се спря.

— Казах ти да не се опитваш да ме спреш, Кристъл. Остави ме на мира.

Той се метна на седлото и тръгна да заобикаля къщата. Конър се хвърли върху него, без да мисли, и изненада коня, момчето и самия себе си. Конят избяга, а Конър и Джъдж паднаха на земята. Кристъл се втурна към тях.

Тя отиде първо до Джъдж, което не зарадва особено съпруга й. Той се изправи и се изтупа, като си мислеше, че вече беше твърде стар за такива изпълнения.

Джъдж остана да лежи на земята и да го гледа ядосано. Кристъл се изправи и се загледа в Конър, сякаш не вярваше на очите си.

— Не мога да повярвам, че направи това.

— Аз също.

— Можеше да се нараниш.

Той не беше сигурен, че не се беше наранил. Определено беше добавил няколко синини по тялото си. Конър погледна момчето.

— Ако още веднъж я докоснеш, ще отговаряш пред мен.

— Не исках — измънка Джъдж. — По дяволите!

Джъдж Брейдън беше ядосан, намръщен и настроен войнствено. Конър не знаеше какво да прави с момчето, освен може би да го заведе в бараката и да му насини задника.

Само че това нямаше да свърши работа. Джъдж вече бе изпитал достатъчно насилие през краткия си живот.

Конър погледна Кристъл. Мъжете се бяха събрали до къщата зад нея и се опитваха да се преструват, че не гледат, но без да си дават много усилия.

— Той наистина не искаше да го направи — каза тя. — Не трябваше да се опитвам да го спра.

— Ти имаше пълно право. Той е още дете.

Джъдж скочи на крака.

— Достатъчно голям мъж съм, за да се грижа сам за себе си.

Той може би щеше да прилича повече на мъж, ако ръцете и краката му не бяха толкова дълги и слаби и ако панталоните му не стигаха едва до средата на ботушите му. Той беше пораснал твърде много, за да може да се нарече мъж, поне във физическия смисъл на думата. Конър не го познаваше достатъчно добре, за да определи дали по характер беше повече момче, отколкото мъж.

— И закъде се беше разбързал толкова?

Джъдж извъртя очи. Това беше навик, който много бързо можеше да омръзне на Конър.

— Събрал се е с някакви грубияни — каза Кристъл. — Не ги знам какво правят, но той прекарва часове с тях. Те могат да донесат само неприятности, Конър. Знам го.

— По дяво… — започна момчето, но се усети и млъкна. — Ама ние само яздим.

— Ти си добър ездач, нали? Виждал съм те да яздиш. Имаш природна дарба.

За миг момчето изправи гръб и в очите му блесна гордост.

— Аз съм най-добрият.

— Не съвсем.

Точно тогава на Конър му хрумна една идея.

— Но можеш да бъдеш. Някога участвал ли си в надбягвания?

— Не — побърза да отговори Кристъл, сякаш искаше да защити брат си от поредното нападение. — Твърде опасно е.

Момчето отново извъртя очи.

Ръцете на Конър го сърбяха да го улови за яката и да го разтърси силно, но това щеше да бъде също толкова неправилно, колкото и ако му насинеше задника.

Конър не беше сигурен дали иска да бъде баща, ако синът му се окажеше такъв. Той едва сега осъзнаваше, че на четиринайсет години децата не бяха много склонни да сътрудничат на родителите си.

Конър овладя раздразнението си.

— Тя е права, Джъдж. Надбягванията може да бъдат опасни, ако човек не е подготвен.