Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Треперещият й глас разкъсваше сърцето му. Конър се почувства като мерзавец заради това, че гледаше на нейните проблеми през собствените си очи. Той я прегърна. Кристъл го целуна по гърдите и обви ръка около кръста му.

— Казах ти, че нямам нищо против, че те живеят с нас.

— Но това не е добре нито за тях, нито за теб и мен. Това не е истинско решение и двамата го знаем прекрасно.

Тя беше права. Ако й кажеше, че не е така, щеше да излъже.

— Ройс не беше там, но го чух. Упражняваше се в стрелба някъде из хълмовете.

— Мислиш ли, че ще стане по-добър?

— Не знам. Възможно е…

— Веднъж го видях в действие. Той е страхливец. Това е нещо, което не може да бъде променено с упражнения по стрелба.

Кристъл се умълча и за миг му се стори, че може да е заспала. Дишането й обаче не беше равномерно и той усещаше напрежението в тялото й.

Спокойствието беше изчезнало, но не и любовта и желанието му към нея. Каквото и да изпитваше тя, той знаеше със сигурност, че й харесваше да се люби с него.

— Веднъж ти ми каза, че си жена, която си държи на думата. Или нещо подобно.

Тя го погледна.

— Така е. Не съм лъгала, откакто… — тя прехапа устна. — Защо винаги оставям това да застава между нас?

— Защото си такава, каквато си. А сега да се върнем към обещанието ти…

Очите й се разшириха от тревога.

— Какво обещание?

— Онова, че ще ме оставиш да направя каквото искам с теб и след това ти ще направиш същото с мен.

Тревогата изчезна и погледът й заблестя.

— А, това обещание. Мислех, че си го забравил.

— Няма начин. Залавяй се за работа.

Тя седна до него и свали ризата си. Гърдите й бяха едри и стегнати, а връхчетата им вече се бяха втвърдили.

— Съблечи се — нареди тя.

Той я послуша.

Кристъл го бутна по гръб върху одеялото и посегна към полупразната чаша с вино.

— Откраднах това от килера в „Бушуак“. Не знам дали принадлежи на твоето семейство, или на моето, но сега вече е наше.

Тя го поля от стомаха до бедрата с тъмната течност. Конър подскочи неволно, когато усети хлъзгавия хлад.

— Какво правиш? — попита той.

Кристъл сви рамене.

— Не знам. Видях чашата, погледнах към теб и си спомних за нещата, които направи с мен — тя премигна с престорена невинност. — Действам само по инстинкт. Кажи ми, ако направя нещо не както трябва.

Тя облиза виното под пъпа му, след което облиза устни.

— Не е зле.

— Съвсем не е зле — съгласи се Конър. Гласът му беше по-висок от нормалното. Тялото му се втвърди.

Кристъл доказа, че можеше да бъде също толкова развратна колкото и той.

През следващите две седмици двамата бяха толкова заети със задълженията си в ранчото, че нямаха повече възможности за неприлични удоволствия.

Въздържанието се превърна в ежедневие. Конър не беше много добър във въздържането и от погледите, които му хвърляше Кристъл, му ставаше ясно, че това важеше и за нея.

Най-лошото беше, че в ежедневието тя сякаш се отдалечаваше от него, сякаш си мислеше, че двамата споделяха нещо само когато бяха в леглото.

Ако беше така, а той изобщо не вярваше в това, просто щеше да им се наложи да се любят постоянно.

Хелга се оказа жена с многостранни заложби и се зае с надзираването на строителните работи. Конър нямаше никаква представа, как тя бе станала архитект и надзирател, но едно беше сигурно — определено знаеше как да издава заповеди на английски и немски. Ако Хелга кажеше, че нещо трябваше да се преправи, то се преправяше. Построени бяха първо една спалня, след това още една, след тях отделна трапезария и коридор, веранда, която обграждаше цялата къща, сенник, три камини и голям склад.

Оставаше само да боядисат конструкцията с бяла боя и дори самият президент Грант щеше да се почувства у дома.

Анабел беше заела единственото легло, а Кристъл спеше на един импровизиран нар, поставен до прозореца на предната спалня. Още от самото начало Хелга се беше настанила да спи на дивана, а в редките случаи, в които Джъдж се задържаше наоколо, отиваше да спи в обора. Конър спеше заедно с работниците в препълненото спално помещение, а Сток се беше нанесъл в новата си стая в близост до яслата на кобилата Алис.

Конър не беше сигурен дали някой беше доволен от това положение.

А освен може би Сток.

Първоначално Конър не обръщаше много внимание на Джъдж и едва забелязваше присъствието на момчето, което и без това се появяваше само за вечеря. Един или два пъти го беше заварвал да говори със сестра си, но те винаги млъкваха, когато го видеха. Той знаеше, че спореха, но не знаеше за какво.