Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Кристъл се загледа някъде встрани от него, но Конър се съмняваше дали тя вижда нещо.

— Не се притеснявай. Аз вярвам в съдбата и в щастливия край.

Тя се отдръпна от него и се затича по пътеката. Конър я настигна.

— Какво има?

Кристъл изглеждаше, сякаш много й се искаше да му каже. Вместо това тя взе ръката му и целуна дланта й. Никоя жена не бе правила с него нещо толкова нежно и с толкова обич. Конър започна да крои много конкретни планове.

Той погледна встрани от нея към смеещите се деца.

— Искаш ли деца?

Тя проследи погледа му.

— Помагах за отглеждането на по-малкия ми брат Джъдж. Сега той е на четиринайсет.

— Има странно име.

— Това е съкратено от Джъджмънт.

Нещо в тона й го предупреди да не се опитва да рови повече в тази посока.

— Е, какво ще кажеш за децата?

Кристъл наведе чадъра така, че той не можеше да вижда лицето й.

— Какво значение има?

— Никакво, ако не искаш деца. Просто аз винаги съм искал голямо семейство. Предполагам, че това се дължи на толкова много години, прекарани в самота.

— Нямам нищо против децата — отвърна тихо тя.

— Не забравяй, че казах голямо семейство.

До слуха им отново долетя смехът на децата.

— И трябва да го имаш — каза Кристъл и тръгна бързо нагоре по брега към пътеката, която водеше към града.

Двамата обядваха в малка странноприемница близо до реката и когато Кристъл заяви, че е изморена, Конър я върна в пансиона. Той не възрази, защото също трябваше да свърши малко работа.

На следващата сутрин тя се появи в дневната облечена в пола за езда и кожено яке, а косата й беше прибрана в плитка.

— Госпожа Трухарт — обясни тя.

Двамата прекараха този и следващия ден, като яздеха в околностите на града, почти забравили, че търсят брат й, и просто си говореха — тя за Вирджиния и малко за Тексас, а той за плановете си да отглежда коне за работа и състезания.

— Жребецът ти е много добър — спомена веднъж Конър. — Откъде идва името му?

— Отгледах го от малък. Татко каза, че той създава само неприятности и ми пречи да си върша работата, но аз се погрижих това да не бъде така.

Конър погали врата на коня си.

— Този го купих, когато пристигнах в Сан Антонио. В Ню Йорк имам един прекрасен жребец и възнамерявам да го докарам тук, когато в ранчото всичко се оправи. Ще го използвам за разплод и за участие в надбягвания, ако ми се удаде такава възможност.

Тя се ухили.

— Надбягвания с коне? В Тексас? Това може да се уреди.

— Знаеше ли, че имаш само една трапчинка на бузите?

Кристъл отвърна поглед и усмивката й изчезна.

— Аз…

— Две щяха да бъдат прекалено много, не мислиш ли? На мен ми харесваш повече само с една.

Тя се умълча и той реши да не прекъсва мислите й.

Конър не беше забравил напълно за баща си. По едно време той дори бе обмислил дали да не уведоми Даниъл или адвоката в Кервил, че е бил забавен в Сан Антонио и че когато се прибере, няма да бъде сам, на реши да не го прави. Скоро щеше да се върне в ранчото, а Кристъл щеше да бъде прекрасната му съпруга.

На третата вечер, откакто се бяха запознали, двамата се озоваха отново в хотела му, този път в неговата стая, където им беше сервирана вечерята. Изобщо не докоснаха храната. В продължение на два дни се бяха държали просто като приятели, като бяха проявявали интимност само по време на разговорите си, бяха докосвали ръцете си от време на време и се бяха целували за лека нощ пред вратата на Кристъл. На Конър му беше омръзнало да се държи като джентълмен ухажор и той подозираше, че същото важеше и за нея.

Оказа се, че не грешеше. Когато седнаха един до друг на малкия диван, Кристъл се озова в прегръдките му толкова естествено, сякаш го правеше всяка вечер.

— Не мога да си държа ръцете далеч от теб — каза той.

Тя сведе поглед и не отговори, но ръцете й останаха увити около врата му и той усети топлината, която се разля по тялото й.

Конър повдигна брадичката й.

— Ти ме обичаш — каза той.

— Познаваме се твърде отскоро, Конър.

— Да. Страхотно е, нали? Сега признай истината.

Тя се втренчи в устните му.

— Обичам… усмивката ти.

Това го изненада.

— И защо?

— Много отива на лицето ти. Пък и аз не съм свикнала да виждам мъже, които се усмихват.

Какъв ли живот бе водила тя? Той целуна едното ъгълче на устата й, след това и другото. Целуна очите й. Целуна ухото й и притисна устни към врата й, остави дъха си да стопли кожата й и долови как тя си пое рязко въздух.

След това Конър се отдръпна и се втренчи в очите й.