Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Инстинктите й взеха връх. Тя разтвори крака, за да опознае по-добре тялото му, и започна да се движи съвсем леко напред-назад.

— Омъжи се за мен — прошепна той в ухото й.

— Не — успя да отвърне тя.

Тръпките, които усещаше, изискваха от нея да продължи да върши това, което правеше. Ръката му някак си бе успяла да се пъхне под полата й и безпогрешно успя да намери някакво много чувствително място. Кристъл никога не бе изпитвала нещо толкова силно.

— Кажи да — гласът му беше тих и настоятелен. Той беше истински дявол, щом успяваше да направи това с нея, но Кристъл беше сигурна, че щеше да умре, ако престанеше.

Времето сякаш спря, тръпките се сляха в едно дълго разтърсване, след което последва експлозия. Цялото й тяло пулсираше и тя се отпусна на гърдите му, замаяна от онова, което се беше случило с нея.

— Кажи да.

— Да.

— Още веднъж.

— Да.

— Още веднъж.

— Да — всяка дума излизаше като въздишка, освен последната, която повече заприлича на вик. Кристъл почти не осъзнаваше какво беше казала, освен че Конър искаше тя да остане с него, и това й се струваше прекрасно.

Той се разсмя и я задържа в прегръдките си известно време. Тялото и постепенно се отпусна доволно, но много скоро копнежът се появи отново. Съмнения и желание се бореха за надмощие и в гърлото й беше заседнала буца. За нея нямаше никаква надежда. Освен това беше напълно безпомощна.

Ръцете му се заеха отново с роклята й, само че този път, за да я закопчеят. На объркания й мозък му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво правеше той.

— Какво…

— Не можем да те покажем в този вид на свещеника.

— Какъв свещеник?

— Онзи, който ще ни венчае. Наистина ли смяташе, че ще легна с теб преди бракосъчетанието. Ами ако някой ден децата ни научат за това…

Въпросът му я изненада.

— Откъде ще разберат?

— О, любов моя, значи признаваш, че ще имаме деца.

Отново беше попаднала в капан.

— Не, аз… не, не може да… — на вратата се почука.

— Това трябва да е той — каза Конър. — Ти си костелив орех, любов моя. Известно време си мислех, че може би не съм преценил добре времето.

— Не си преценил времето ли — Кристъл беше объркана. Сигурно си беше изгубила разума.

— Да — той я целуна бързо, приглади косата й и оправи дрехите си, като обърна повече внимание на панталона си. След това се ухили на Кристъл и сви рамене, сякаш искаше да каже „Какво може да направи един мъж с жена като теб?“ и отиде да отвори вратата. В стаята влязоха госпожа Трухарт и свещеникът.

Кристъл отстъпи ужасено назад, сякаш дребният мъж пред нея беше нахълтал с оръжие в ръка. Само че той не носеше револвер, а само една библия с кожена подвързия и гледаше малко враждебно.

Мъжът се представи като преподобния Тиъдър Пауъл.

Госпожа Трухарт кимна за поздрав и погледна Кристъл с доволна усмивка.

— Аз ще бъда свидетел — обясни тя. — Но…

— Взех разрешителното — каза свещеникът и потупа джоба на сакото си.

— Преподобният Тед мисли за всичко — каза госпожа Трухарт. — Също като мен.

Секунда по-късно Кристъл се озова пред добрия, решителен свещеник, обградена отдясно от Конър и отляво от мадам. Дори стоманени решетки нямаше да я пленят по-ефикасно. Нямаше никаква възможност за отстъпление.

— Няма да участвам в измама — заяви преподобният Тед. — Тази сватба може и да е бърза и необичайна, но ще бъде законна пред господ и пред закона.

— Дори аз не бих могла да се изразя толкова добре — каза госпожа Трухарт.

Свещеникът не й обърна внимание. Той се обърна към Конър.

— Обичаш ли тази жена?

Конър не сваляше поглед от Кристъл.

— Да.

Поне една дузина пъти през последните два дни Кристъл бе забелязала нещо мрачно да се крие под веселото настроение на Конър. Този път обаче това нещо липсваше. Той я караше да се чувства нищожна само с поглед, оставяше я слаба и същевременно силна, горда и ужасена.

Свещеникът се обърна към нея.

— А вие, госпожице Кристъл Брейдън, заклевате ли се да обичате този мъж?

Кристъл се отказа да се бори повече.

— Да — каза тя.

Церемонията приключи само за една минута. Конър дори беше купил пръстен. Когато я целуна, за да скрепят клетвите си, тя си каза, че всичко щеше да се нареди добре. Той я обичаше и тя също го обичаше. Нали мама Стюарт я беше учила, че любовта е най-могъщата сила на света? Това, че освен в брака на дядо си и баба си Кристъл не беше виждала признаци, потвърждаващи думите на мама Стюарт, не означаваше, че те не бяха верни.