Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Докато един ден не беше пристигнала кратката бележка, която му нареждаше да напусне Саратога и да се върне у дома. Независимо от печалбите през последните няколко години, той винаги бе желал само да се прибере у дома и да поднови живота, който войната беше прекъснала. Нищо не можеше да замени липсата на Джеймс, но да тъгува за него на земята, на която двамата бяха израснали, щеше да направи мъката му по-поносима.

Срещата с баща му беше най-важната част от завръщането на Конър. Да можеха само наистина да намерят мир! Трябваше да го направят. Конър никога нямаше да се почувства пълноценен, докато това не станеше.

Може би миналата вечер не бе трябвало да мисли за сватба. Да, но то бе част от онова, което Конър искаше: тексаско момиче, което да му помогне да осъществи мечтите си за ранчото. Бащата, който той помнеше, щеше да бъде доволен от нея, ако Конър изобщо успееше да я намери.

Сега Конър галопираше напред, като си мислеше за Даниъл и Кристъл, за земята такава, каквато я помнеше. Вдъхваше чистия тексаски въздух и се радваше дори на праха, вдигнат от копитата на коня му. Миг по-късно той усети как около раменете му се увива ласо и тялото му полита към земята. Освободен от товара си, конят му препусна напред, докато Конър клатеше глава, опитвайки се да разбере какво става.

Той изруга, без да обръща внимание на острата болка в рамото си, което беше ударил при падането, след което се изправи на крака. Ласото беше стегнало ръцете му плътно към тялото и не му позволяваше да посегне към револвера си.

Ласото се отпусна. Той последва въжето, което се виеше в праха до един голям дъб, който растеше до пътя. Там Конър намери един дългокрак жребец, който пристъпваше нервно от крак на крак, полускрит зад ствола на дървото. На седлото му седеше една жена, която изглеждаше също толкова нервна, колкото и конят.

Кристъл беше намерена. По-точно, тя го беше намерила.

— Нарани ли се? — гласът й прозвуча уплашено и нервно. Имаше за какво.

Конър не успя да задържи дълго гнева си, не и пред двете големи очи, които се бяха втренчили в него, и пред пълните устни, разтворени в очакване на отговора му.

Той се освободи от ласото, протегна се и усети острата болка в рамото си.

— Ох! — извика тихо Кристъл и понечи да слезе от седлото.

— Нищо ми няма — Конър махна с ръка, което му струва поредната доза болка. Той се ухили. — Нищо, което да не може да се оправи с една добра разтривка.

Тя премигна веднъж, след което се настани добре на седлото си. Беше умна жена и осъзна, че трябва да разтрие рамото му. А то можеше да не е единствената част, по която щеше да работи.

— Не трябваше да го правя — каза тя и се изсмя нервно. Но ти се появи иззад завоя с такава скорост, че се уплаших, че можеш да ми се изплъзнеш.

— Толкова лошо ли щеше да бъде?

Тя се изчерви и Конър разбра онова, което Кристъл не можеше да изрази с думи.

Той вдигна шапката си, изтупа я в бедрото си и я нахлупи ниско над челото. Едно остро изсвирване накара коня му да се върне. Беше човек, който обичаше да получава отговор на всичките си въпроси, и сега се наведе да вдигне ласото.

— Според простия ми мозък щеше да бъде много по-лесно и за двама ни, ако си беше останала в хотела.

Конър бавно нави ласото, приближи се до нея и й го подаде. Оголеният над ръба на ботуша й крак привлече вниманието му за секунда. Той хвърли един поглед на уинчестъра в калъфа на седлото, след което я погледна в очите.

— А може би си предпочела да ме причакаш тук, на пътя? Да не би да си крадла, Кристъл Брейдън? И ако е така, какво искаш — парите ми или сърцето ми?

— Не съм…

— Няма значение. И двете са твои.

Той погледна отново към крака й. Мъжкото търпение си имаше граници. Конър я сграбчи за кръста и преди тя да успее да възрази, я смъкна от седлото и я сложи пред себе си.

Жребецът й се размърда неспокойно. Конър и Кристъл останаха неподвижни.

Ръцете й бяха върху ризата му. Тя вдигна гъстите си черни мигли и го погледна с безкрайно дълбоките си очи. Конър я придърпа към себе си и я целуна. Целувката беше сладка, изкушаваща и за двама им. След това той се усмихна.

— Улови ме, момиче. Скандално е да оплетеш един мъж така. Нямаме никакъв избор. Ще трябва да се оженим.

Кристъл извика тихо и обърна гръб на Конър.

Тя усещаше топлия му дъх върху врата си. Той вдигна тежката плитка, която се спускаше по гърба й, и целуна горещата й кожа.

Кристъл потръпна и се вкопчи в седлото на коня си за опора.