Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

— Тя е добре.

— Не можеш да бъдеш сигурен в това. Тя е крехка женица — последните думи бяха изговорени с горчивина.

— Да, помня това — каза Джъдж. — Откакто съм се родил, си ми го казал милион пъти.

Кристъл усети как очите й се насълзяват. Милият Джъдж. Той се беше родил преди четиринайсет години, след като майка й бе загубила две бебета. Тя обичаше да повтаря, че той си е струвал чакането и неприятностите, въпреки че това раждане беше увредило здравето й. Слаб, висок като върлина, с много дълги ръце и крака, той беше най-добрият ездач от всички Брейдън, или поне щеше да бъде, когато се научеше на по-голяма дисциплина. Кристъл винаги му бе казвала, че е прекалено бърз с камшика. А ето, че сега той стоеше тук с револвер в ръка.

Тя обвиняваше себе си. И той като мама беше нейна грижа и тя трябваше да изпълни обещанията, които им бе дала преди толкова много години. А баща й се беше заклел да се държи по-добре с тях, ако Кристъл направи каквото се искаше от нея.

Проблемът беше, че нещата се бяха объркали. Кристъл не можеше да удържи думата си; не можеше да се изправи отново срещу Конър и да го излъже. Тя се обърна да каже на баща си как стояха нещата, но той се беше втренчил в Джъдж с онзи странен, изпълнен с омраза и лудост поглед, който сега й се стори по-ужасяващ, отколкото когато беше насочен срещу нея. Едгар тръгна бавно към сина си, като накуцваше силно. Кристъл замръзна на мястото си и усети как отново я обзема паника.

Револверът в ръката на момчето затрепери. Едгар го удари с опакото на ръката си и го повали на земята. От разцепената устна на Джъдж шурна кръв.

Кристъл извика и се втурна към брат си. Тя коленичи до него и избърса кръвта с края на роклята си. Джъдж премигна, за да пропъди сълзите си, и се втренчи край нея в баща им с омраза, равна на тази в погледа на Едгар.

Когато ръката му стисна дръжката на револвера, сърцето на Кристъл се сви. Колко глупаво бе смятала, че може сама да решава съдбата си. Сега тя разбра какво трябваше да направи. Обещанията, стари и нови, щяха да бъдат спазени. Дългът щеше да бъде изпълнен. Ироничното в случая беше, че за да го изпълни, щеше да й се наложи да продължи да лъже.

— Остави оръжието, Джъдж. Моля те.

Той обърна поглед към нея, сякаш искаше да възрази нещо. Кристъл прочете решителността в очите му, признак за надигащата се в него мъжественост, която Едгар потискаше непрестанно.

— Моля те — повтори тя. — Само ще влошиш положението.

Той наведе глава и отпусна револвера. Кристъл се опита да му помогне да се изправи, но той я отблъсна и стана сам, след което се скри в храстите.

На Кристъл й се искаше да тръгне след него, но не можеше да го направи. Един поглед към небето й показа жълтите линии, които бяха започнали да набраздяват утринната синева. Подобно на толкова много неща в живота й, времето беше неин враг. Трябваше да тръгва.

Тя се обърна към баща си и брат си, докато все още не беше изгубила кураж.

— Мога да намеря Конър О’Браян отново — каза тя с повече смелост, отколкото увереност и нещо вътре в нея, някакво чувство, което я беше направлявало през годините, сякаш умря. Кристъл си пое дълбоко дъх. — Ще направя всичко необходимо да го задържа няколко дни.

В съзнанието си видя как устните му се спускаха към нейните. Тя потръпна и веднага си представи Джъдж, както го бе видяла за последен път.

Срамът й я накара да се почувства по-смела.

— В замяна на това обаче искам по-големи отстъпки от твоя страна.

— Виж, момиче, аз вече ти обещах повече от достатъчно. Онова, което се случи с Джъдж преди малко, е само част от това, което ще се случи, ако О’Браян се върне твърде скоро.

— Не се съмнявам, татко. Но аз съм като теб. Искам повече.

Едгар се приближи към нея.

— Недей да ми говориш така…

Ройс сложи ръка върху рамото му и го спря.

— Нека да чуем какво има да каже.

Брат й едва ли можеше да се нарече най-добрият й съюзник, но в момента Кристъл беше готова да приеме подкрепа от всекиго.

Едгар изсумтя с отвращение и й кимна да продължи.

— Ти каза, че ще изхвърлиш мама и Джъдж, и аз се противопоставих. Сега реших, че твоята идея е много добра.

— Продължавай — каза той. — Слушам те.

Кристъл изложи предложението си, като говореше бързо и обмисляше подробностите в крачка. Тя успя да свърши, без да бъде прекъсвана твърде често. За нейно облекчение двамата се съгласиха с условията й, въпреки че Ройс говореше повече, а Едгар само сумтеше одобрително.

Кристъл дори изложи подробностите в писмен вид на гърба на една стара, намачкана фактура, която Едгар откри в дисагите си. Той се подписа под текста и пъхна листа в ръцете й.