Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш

Мъжът остави кафето си и започна да крачи напред-назад. Както винаги, беше облечен в черен костюм с жилетка, бяла риза и вратовръзка. Тялото му беше силно. На слабата светлина едва се забелязваше, че накуцва леко.

Следващите минути, следващите дни нямаше да бъдат лесни. Кристъл подкара жребеца напред. Мъжът вдигна рязко глава и измъкна револвер от кобура на бедрото си.

— Аз съм, татко — каза тя с обичайната учтивост, с която се обръщаше към него. — Твоята не твърде надеждна дъщеря се завърна.

Едгар Брейдън прибра оръжието в кобура и премигна, сякаш не вярваше на очите си.

— Какво правиш тук? — изсумтя той.

Смелият поздрав, който му беше приготвила Кристъл, замря на устните й.

Дори когато беше в добро настроение, баща й се държеше грубо. А сега настроението му не беше добро. На слабата светлина наболата му сива брада му придаваше хищнически вид, а обикновено студените му сини очи блестяха от гняв и изненада.

Тя за първи път забеляза колко стар изглеждаше той, въпреки мощното си телосложение — поне с десет години по-стар за своите петдесет и една години; непрекъснатото напрежение беше прорязало дълбоки бръчки в лицето му.

Той сам предизвикваше тревогите. Това му придаваше онази злоба, която беше неразделна част от живота на всеки Брейдън.

— Дойдох да докладвам — каза тя, докато слизаше от седлото и мислено се молеше да успее да се справи с положението. Обърна гръб на баща си и поведе жребеца към малкия поток до лагера, напои го и го отведе да пасе в тревата на брега. Малко по-нататък се виждаха два спънати коня, а до тях и едно до болка познато й муле. Видът на мулето подсили решителността й.

Едгар прокара ръка през оредяващата си руса коса.

— Трябваше да си с О’Браян.

— Ами… — тя се опита да намери подходящите думи. — Не се получи. — Кристъл оправи гънките на роклята си.

Едгар не прие оправданието й.

— Имахме споразумение. Връщай се в града.

Кристъл сложи ръце над огъня, за да ги стопли, и тъкмо се канеше да му отвърне, когато един остър, насмешлив глас й попречи.

— Виждам, че си го оставила да се измъкне. Да не би да си миришела твърде много на кон, за да го очароваш?

Тя въздъхна и се насили да погледне по-големия си брат. Висок и строен, дори прекалено, рус като баща им и с кафяви очи като майка им, Ройс беше най-красивият от семейство Брейдън. Въпреки че беше по-голям от нея само с две години, той я караше да се чувства като дете.

— Може и така да е — отвърна Кристъл. — Може да ме е подушил и затова да ме е отпратил.

Ройс я огледа, сякаш тя беше ново ловно куче. Въпреки волята си Кристъл си спомни за хотелската стая и как Конър бе успял да я накара да се почувства защитена и възбудена. Сега не се чувстваше защитена, а хваната в капан от онези двама мъже, които би трябвало най-много от всички да я обичат и да се грижат за нея.

— О, не — каза провлачено Ройс. — Миризмата изобщо не го е притеснила. Дори никак.

Кристъл потръпна. Брат й беше странен човек. Това впечатление се дължеше на неизменния му пресметлив поглед и на студенината му.

Когато бяха дошли в Тексас, той я беше научил да язди и да хвърля ласо, пренебрегвайки възраженията на майка им и нетърпението на баща им, но когато Кристъл се беше оказала по-добър стрелец от него, Ройс бе прекратил уроците.

Първоначално тя се беше обидила, макар да знаеше, че нещо в него не му позволява да допуска хората близо до себе си. И все пак той привличаше жените. Ройс харесваше уличниците, както твърдеше по-малкият им брат Джъджмънт. Картите и уискито бяха другата му страст.

Погледът, с който брат й я оглеждаше, стана някак си по-личен, дори твърде прекалено за брат.

— Вие двамата спахте ли заедно снощи?

Кристъл отвърна поглед. Знаела бе, че той ще й зададе този въпрос, но това не я улесняваше в отговора.

„Запълни му времето на всяка цена.“

Заповедта беше дадена лично от Едгар, а Ройс се беше ухилил одобрително. Ройс винаги одобряваше действията на баща си независимо колко жестоки бяха те. Нищо чудно, че Едгар предпочиташе най-големия си син пред всички останали и сякаш се гордееше с всичките гадости, които синът му вършеше, въпреки че самият Едгар обичаше да се прави на джентълмен.

Едгар никога не бе знаел какво да прави с единствената си дъщеря. Докато Конър О’Браян не се беше завърнал в Тексас.

Към по-малкия си син и болнавата си съпруга Едгар се отнасяше с нескрито презрение.

— Като видях как те гледаше О’Браян в бара, помислих си, че ще те налегне направо на пода — каза Ройс. — Той буквално те влачеше по улицата към хотела. Кажи истината. Спа ли с него? Въпросът не е труден. Отговори с да или с не.