Адриан Рогоз: Аламбай или тайните на изкуството

— Много е късно — промълви той. — Не се тревожи напразно.

— Защо не оперира лицето си? Ако не бях те открил…

Тогава Алам ми каза, че се смятал закрилян от параграф седми. Иначе без колебание щял да си извае друго лице.

— Не се ядосвай — добави той. — Предполагам, че пак щеше да ме намериш. А освен това ти не можеше да предвидиш последиците от нашата среща. Дори аз самият не допусках, че…

— А откъде знаеш, че те ти желаят злото?

— Нищо не знам. Всъщност тези мухи са въплъщение на моята лудост. Достатъчно е да чуя бръмченето, за да разбера присъдата им.

— Изгони ги! — изкрещях аз.

— Няма да успея, убеден съм. И не е необходимо. Отново ме порази мисълта, че разговарям с умопобъркан.

— Алам, искам да ти помогна — опитах се да го убедя. — Но независимо от мнението ти, моля те, пусни ме… Не мога повече.

— Разбирам те, Алфа-Омега — глухо отвърна гласът. — В края на краищата аз ти признах всичко… Какво друго бих могъл да прибавя? Все пак добре е, че съществува параграф шести… За да научат всички за моя случай… И без него… тоест без мухите… пак нямаше да имам мира… А сега сбогом…

Стана така, както той ме предупреди. Озовах се на улицата. Хората от филиала пристигнаха само след няколко минути.

Влязохме в жилището на Алам. Предупреждаващият апарат на един от участниците в нашата група ни извести опасността: отвъд вратата, пред която се намирахме, бушуваше отровен газ.

Това е странната и тъжна история на великия архитект Аламогордо Байконур. Казвам „архитект“, макар че той не се смяташе за такъв, а и в действителност не беше. Но какво значение има какъв е бил в действителност, щом цялата съвременна архитектура тръгва от необикновената му идея. Може би това е изводът от моя репортаж.

Алам бе намерен мъртъв в стаята, в която се беше затворил с мухите. По пода около него бяха разпилени измрелите насекоми. На масата имаше писмо, от което преписах следните редове:

„Всяка безразсъдна идея е начало на гибелна верижна реакция и клопка в истинския смисъл на думата — безумен устрем към гибелта. Съвременният прогрес е толкова голям, че всяко хрумване може да се осъществи още в момента на появяването му. Човечеството няма право на погрешни идеи. Това е всичко.“

1967

© 1967 Адриан Рогоз

© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски

Adrian Rogoz

Alambai sau arcanele artei, 1967

Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008

Издание:

Адриан Рогоз. Цената на бездната

Сборник научнофантастични разкази и новели

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна

Румънска, първо издание

Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979

Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982

Рецензент Спаска Кануркова

Редактор Ася Къдрева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректор Жулиета Койчева

Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.Х.1982 г. Излязла от печат месец 19.XI.1982 г. Формат 70×100/32 Изд. № 1596 Печ. коли 22,50 Изд. коли 14,57 УИК 13,98 Цена 2 лв. ЕКП 95364 21531 5627-45-82

Държавна печатница „Балкан“, София

Adrian Rogoz. Preţul secant al genunii

Editura „Albatros“, 1974

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9474)

Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00

Puzzle на английски значи „загадка“, но puzz се чува почти като „бъз“. Б.а.