Адриан Рогоз - Цената на бездната

Макар че слабите страни на откриването с g4 бяха неоспорими, те бяха много малко. Затова Дав трябваше не само да играе много внимателно и ловко, изчислявайки най-далечните последици, но и да действува енергично. Временното му нападение по посока на дамата беше логично и неизбежно, то предотвратяваше всякаква възможност за голяма рокада, която би защитила царя на белите (малка рокада не можеше да се извърши именно поради хода на g4).

Стените се превърнаха в много екрани, показващи шахматни дъски. В паузите между два хода Дав имаше време да наблюдава партиите, които се редуваха около него. От време на време светваха други екрани и ги повтаряха като движещи се орнаменти. Скоро долови връзката между тях: във всяка побеждаваха белите.

Следователно Техом беше започнала психологичната война. Но защо ли? Защото се боеше или защото психиката й се беше доближила до зачатъчните форми на човешкото мислене?

Да разсъждава минута върху един ход някога това беше за Дав рядко изключение, а мисълта, че може да му отнеме четвърт час, направо беше обидна за него. Но сега можеше да седи над дъската цял ден, преди да премести една фигура. Тази партия го преследваше и през нощта, сънуваше, че скита из лабиринта на вариантите, и щом се събудеше, започваше да я анализира с упоритостта на автомат.

Понякога обаче се уморяваше и тогава, докато наблюдаваше разсеяно двубоя, си представяше, че се забавляват с Умна в някакъв друг свят, където не познават шаха. И както гледаше картините, предложени от Техом, Дав позна партиите, които беше загубил. Това предизвикателство и го развесели, и го ядоса, най-вече с това, че четирите му поражения се редуваха по-често, приличаха на повтаряща се мелодия.

— Защо непрекъснато показваш тези картини, в които постоянно губят черните? — попита най-после.

— Помислих си, че могат да ти бъдат за поука — отговори планетата с необичайна езикова изтънченост.

— По-полезни биха били равните тридесет и една партии, които допусна досега.

— За ум като твоя тридесет и един примера нищо не значат. Ще ти подаря пет хиляди от най-добрите си постижения, подредени по години.

В същия миг от продоволствения автомат се появиха петнадесет магнитни плочи с някогашните големи размери и една инсталация за възпроизвеждане.

— Тук ще видиш и образите на противниците, които съм победил.

Дав беше поразен не толкова от необикновеното хрумване, а от това, че планетата говореше на прагалактически език, сякаш внезапно беше забравила езика, на който говореха досега.

Застанал в средата, царят на белите беше подложен на недоловими, трудно разгадаеми нападения. Техом, която беше и ловка, и изобретателна, започна да предлага много примамливи жертви, но Дав се отказваше решително и непрекъснато увеличаваше натиска.

Злъчните картини, в които непрекъснато побеждаваха белите, се разредиха и после изчезнаха. Ангелска музика проникна в светилището и нежни ухания заляха Дав. Кой знае в кои потайни места в паметта на Техом се бяха крили, смятани до вчера за ненужни, а сега изплитаха вълшебна мрежа, за да го покорят.

След това ненадейно, когато Дав най-малко очакваше, Техом разгърна отчаяна контраатака, без да държи сметка за качеството: с топ взе защитен офицер. А за царя на белите хоризонтът се проясни.

И като връх на всичко бяха стигнали до позиция, подобна на онази от партията, играна някога с другия цвят фигури, когато черните постигнаха реми. С присмехулни намерения Техом сякаш заставяше противника си да се бори със собствените си измислици.

С всеки ход Дав все повече се убеждаваше изумен, че позицията на белите укрепва, че напрежението спада и борбата неумолимо върви към своя край. Великолепната конструкция, която беше изграждал с такава придирчивост и упорство, рухна пред очите му. Планът му е бил погрешен още от началото, щом не успя да създаде опасност за белите, които използваха времето, за да затвърдят позицията си в центъра. Като разбра, че е надценил предполагаемото превъзходство след започването на партията, Дав се огорчи още повече.

„Как успя да ме обезвреди?“ — питаше се разгневен.

Както играеше стихийно, така стихийно дойде и отговорът: притиснат от необходимостта да се присъедини към Техом, Дав беше успял да изкачи само вертикалната линия РР, без да може да оползотвори силата, идваща от безкрайността вляво, и своя решаващ коз в борбата срещу едно нечовешко създание.

Последва отлив в огорчението и Дав си помисли, че може би още има възможност да поднови битката.