Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Няма никакво чудо — отговори Ким Керим. — Но откакто съм се усамотил тук, е минало относително малко време в сравнение с необходимото, за да променят хората мисленето си. В началото на космическата ера всяко общество по планетите, ограничено от местния антропоцентризъм, си е въобразявало, че животът е рядко явление в съществуването на Млечния път. После кръгът на познанията се разширил и редица явления, смятани за случайни, били доказани. И така в нашия звезден кът беше създадена възможност на практика да се изследват редица слънчеви системи и това срина някогашните наивни схващания. Впрочем смятам, че не сме надвишили равнището на периода, в който са господствали теориите на някои астрофизици, като например на Лунгон от планетата Астаран или на Хойл от планетата Земя, според които в Галактика като нашата съществуват най-малко милиард планети, благоприятни за биоявленията…

— Значи, колкото е броят на обикновените звезди, които кръжат бавно. Това е ясно схващане и според него Вселената е населена с мислещи същества. Не виждам защо смяташ погрешна тази мисъл, дори ако Техом…

— Не е погрешна, но е бедна, защото свежда живота до тесните граници на dGO — dKO, които характеризират звездата Земя или Еридан. А Галактиката е безкрайно по-богата на живи форми.

— Ти ли си открил това?

— Не. Мене ме занимава намирането на ум, много по-обхватен, и тази безгранична страст ме сближи с няколко изключителни умове. Дайте ми една неподвижна точка и аз ще катурна Космоса — с това той искаше да каже, че никъде не съществува привилегирована и установена точка. — В замяна на това Кворен е доказал, че всяка точка може да подскаже естеството на света, който познаваме.

— Кворен… Спомням си: холографичното съответствие между явленията във Вселената… Срещал си се с Кворен?

— Да и чрез него се запознах с Ентиевсо… Чувал ли си това име?

— Не.

Така и предполагах. Той е гений за вечността на бъдещето. Неговата концепция е на мечтател.

Сред пустинята, която прекосяваше, Дав сякаш видя омагьосан замък от лед.

— Разкажи ми за него! — помоли с неблагоразумна жажда.

— И най-малкото количество материя се отразява в безброй форми, които съставляват отделните единични видове. Но нека се спрем на еквивалентността между маса, енергия, информация и организираност. Ще получим едно основно космическо уравнение, разбираемо, но без всякакво значение и създадено съвсем случайно, ако изключим факта, че самото му съществуване го тласка към необходимото изявяване.

— А това какво значи?

— За един антропоцентрист то води до удивителен извод: според теорията за еквивалентността живот трябва да се появи навсякъде във Вселената в даден стадий на развитие и във формите, необходими на съответната Слънчева система. Както звездите и равновесието в излъчванията по повърхността на слънцата, така и животът, а впоследствие и разумът са калибрирани явления. Щом се убедих в заключението, че при всички астрофизически условия е възможна, а в даден момент и необходима появата на по-високо организиран живот, аз се отказах от антропоморфизма, който е държал изследователите далече от звездите извън секвенцията dGO — dKO. Така успях да открия Техом.

Въпреки начина на разговор между двамата мъже и тягостното усещане, че върху шахматната дъска се редува един безкраен ритуал на явления-фантоми, между Дав и Техом започна чудноват обмен на мнения. Но това стана след последния разговор с Ким Керим.

— Следиш ли нашите партии? — попита го Дав, макар че искаше да каже друго, а именно: — Още ли вярваш, че Техом е непобедим?

Но във въздуха витаеше нещо неспокойно и това го застави да се откаже от откритото подхващане на тази тема.

Ким Керим не бързаше да отговори. Светлинките по стените се запалваха в някаква очарователна игра.

— Да, следя ги — чу се най-после. — Нямам друг избор.

— Как така нямаш друг избор?

По-късно му се стори, че между техните реплики са минали години, през които той отново потъваше в задушаващата пустиня. Преследваше го мисълта, че веднъж трепна от гласа на стареца, сякаш се събуди от сън.

— Някои от въпросите остават без отговор… Думите сякаш проникваха през стена от памук.

— Не разбрах какво каза — извика Дав.

Лекото раздразнение, което изпита, беше достатъчно, за да премахне инерцията му, да започне да играе по-активно. Глъбините на планетата пак замъркаха като котарак, чийто сън е бил обезпокоен. В съвсем неподходящ момент някаква стара мелодия разбуди спомените му, сякаш наблюдаваше част от живота си, но с очите на друг човек.