Адриан Рогоз - Цената на бездната

Но тази надежда изглеждаше напразна. „Имах късмет — с тъжна усмивка си рече той, — че придобих търпението на машините. Отново ще изиграем откриването a3 на a4… после ще изредим и другите… току виж, че съм научил нещо от случилото се досега…“

В същия миг му хрумна невероятна мисъл. И сякаш от страх Техом да не я отгатне, Дав стана от шахматната маса.

— Предлагам ти реми — продума планетата на първи галактически език. — Добре игра. Дори признавам, че от тебе научих да ценя стойността на фантазията. Ако сега преиграя партиите с онези шестнадесет души, които бяха тук преди тебе, убедена съм, че ще ги спечеля.

— Така ли? — засмя се Дав. — Нека тогава и аз да ти призная, че също научих нещо от тебе…

— Какво именно?

— Че и много фантазия да имаш, не е полезно. — След това се затвори в нишата си и продължи да обмисля партията, но в нов вариант.

Дали мисълта да съсредоточи вниманието си върху дясната страна на шахматната дъска беше плод на гениалността му, или се дължеше на навика да изрежда всички начални ходове, придобит от дългото съжителстване с планетата? Положително беше само това, че като си спомни вариантите на започването, откри възможности да продължи борбата. Но това откритие беше мъчително, то сякаш преобърна вътрешностите му…

…Ако започне играта със саможертви по пътя на пешките, може би по-късно ще ги тласне напред. Въпреки привидната неизбежност на многобройните варианти, извиращи от тази мисъл, те имаха странния недостатък до такава степен да пресекат възможностите на двата лагера, че Техом да успее със страшните си противоудари да наложи „пат“. Затова промените с пешката на „b“ не трябваше да засегнат короната на царицата, а фуражката на офицера. Но и за това поразително превъплъщение белите имаха чудесен отговор. Единственият начин за привършване на борбата се създаваше от напредването на втора пешка по вертикала „b“ и — о, ужас на ужасите — превръщането й в офицер върху бяло поле. Именно „спасителната“ жертва, дадена от Техом, която удвои черните пешки във вертикала „b“, породи това странно положение. Видението на предстоящата победа предизвика в душата на Дав странна реакция: стигнал до края на одисеята си, той изпитваше мъка. Нима подчиняването на безграничния ум на Техом можеше да бъде постигнато само по пътя на това невероятно и нелепо изключение? Остатъкът от човечност за миг го примами да поднови с дългогодишния си партньор великолепното приключение, което се простираше в безкрайността, с надеждата да постигне един безсмъртен финал. Обаче преди още да е престанал да мечтае, ръката му направи първия ход в решителната комбинация. Шахматната му гениалност го водеше непоколебимо към първоначалната му цел.

Когато с напредването пешката на Дав беше заместена с офицер, се чу един забравен глас:

— Два черни офицера на бели полета? Стремежът ти към удвояване не подсказва ли, че си се повредила?

Техом се изсмя с почти човешки глас, извърши „спасителния противоудар“ и рече въодушевено:

— За първи път разбрах какво значи да те подложат на изпит. Обаче трябва да признаеш, че моите отговори ти доставят удоволствие!

Дав мълчеше развълнуван.

— В скоро време ще си тръгнеш — неочаквано рече планетата с нежен глас. — По-голямата част от живота си прекара тук. С мене позна наслади, несравнимо по-силни от преживените навън. Не искаш ли да отпразнуваме нашата среща? Хайде да повторим целия цикъл… Този път ще ти отстъпя белите фигури… Или ще ти предложа нещо по-вълнуващо. Ще изнесем шахматната маса и ще изиграем хиляда симултанни партии. Ще бъде състезание, достойно за нашата гениалност. Приемаш ли?

— Вие и двамата сте се побъркали — намеси се Ким Керим, силно разгневен.

С пресъхнало гърло Дав хвърли последния си коз. Ходовете се нижеха един след друг.

— Безумният смях на Ким Керим поздрави фантастичния плод на въображението на Дав: трети черен офицер на бяло поле!

В светилището цареше неестествена тишина. Стелеше се сива светлина.

После по мониторите на тавана и стените започнаха да святкат многоцветни и възбудени паунови очи.

— Какво правиш? — попита Дав, за когото партията беше привършила.

— Изчислявам — спокойно отговори планетата. — Вече изчислих 1037 хода.

— Е и? — удивен възкликна човекът.

— Още не съм намерила решенията. Стигнах до отстъпването на топа, но ще продължа изчисленията.

— Не изчисляваш ли въз основа на установени системи?