Адриан Рогоз - Цената на бездната

Първият въпрос е по-лесно обясним. Учените се заловили сериозно с легендата за Техом много столетия след епохата, в която е живял Дав Богар. Същото с случило с крепостта Хелц на планетата Фермата и Троя от планетата Земя. Ако например Шлиман не беше намерил нищо при разкопките си, светът щеше сам да повдигне рамене и легендата щеше да си остане легенда. В случая с Техом обаче, дори да не е бил потвърдена легендата, е била разкрита една аномалия забележителна в същата степен; изчезването й е научен скандал; това небесно тяло е било отбелязано в астрономическите карти, чиято достоверност е неоспорима. Но Техом не е била космически кораб, който би могъл да оправдае изчезването си, а една нещастна планета.

Нещастна планета! Ето го обяснението на причините, поради които се е измъкнала от бдителните наблюдения на милиони обсерватории, които изследват Галактиката. Била е планета без значение за междузвездния трафик, неизвестна планета, въртяща се около две слънца, следователно неблагоприятна — според тогавашните схващания — за продължаването на живота.

На нас — съвременниците на цивилизацията от „трети тип“, стопаните на енергията на цялата Галактика, в чиято система новите планети са жизнени места — разумът на Техом ни се струва неоспорим, макар и да е бил недодялан. Обаче днес се намираме твърде далеч от онова време, за да можем да възстановим истината. Това е било задача на учените от столетията, последвали приключението на Дав Богар. С положителност се знае, че в пространството, заето от двете слънца на Техом, през последните хилядолетия не е отбелязана нито една звездна катастрофа. Също така било отхвърлено нелепото предположение, че се е самоунищожила. И така по метода на изключването останала само хипотезата, че Техом е емигрирала доброволно. След време странното в това предположение намаляло, защото били открити нови планети, тоест големи космически тела, и били създадени възможности за опознаването им.

Следователно направени били опити да се открият по съществуващите филми на небосвода следи от подобна миграция. Били набелязани няколко планети. След един сравнително дълъг период търсачите на Техом посетили небесните тела, които се изселили от тяхната Слънчева система. Нито един от тях не разпознал планетата-шахматист. Има изследователи, които твърдят, че тя отричала „позорната си младост“. И понеже по онова време още не бил въведен ефикасен метод за откриване на лъжата на планетно равнище, проблемът останал неразрешен, а сега е много късно, за да се предприеме нещо. Единствената възможност би била Техом, развълнувана или възмутена от настоящия разказ, да се откаже от мълчанието и да изясни нещата. Защото не се съмнявам, че въпреки положеното старание преразказаното от мене изобилства с догадки, субективни предположения и необосновани хипотези.

Впрочем колко още тайни витаят около времето на Керим-Техом-Богар.

Дори ако Техом се включи в разговора, ще знаем ли някога как е изглеждала преди срещата си със своя гениален „треньор“? За съжаление познанията ни върху филогенезата на новите планети са по-неясни от тези, които се отнасят до връзките, обединяващи маймуната с човека.

Дали Ким Керим е бил обикновен треньор, или е представлявал нещо повече? Много от тълкувателите заявяват, че странната астробиологична същност, наречена Техом, когато стигнала границата на мисленето, дълго време изпробвала силите си и чакала удобен случай за двубой, който да отговаря на фантастичните й способности. В същност Керим и Техом взаимно са се търсили, защото са имали нужда един от друг, като две сходни същности.

И на края остана вълнуващият въпрос за победата на Дав Богар. Как е могъл да победи един противник, който е решил всички варианти на шахмата? Единственото приемливо обяснение дават привържениците на тезата, че в своя процес на „хуманизиране“ Техом придобил усет към „нормалното“. А към края на състезанието Дав, който пък „автоматизирал“ начина си на игра, в стремежа към безкрайността преминал границата на нормалното.

Вероятно от вътрешни подбуди много от историците (почти шестдесет и пет на сто) поддържат мнението, че след като бил изгонен от светилището, Дав веднага съживил Умна, после се качили на „Непобедимия“ и щастливи отлетели от планетата с бездната.

И тази версия за края на случилото се има още един вариант (процентът на привържениците му е нищожен в сравнение с броя на събраните тълкувания), според който се твърди, че след като съживил Умна, обладан от неутолимо любопитство или от желание да спаси пленниците в подземието, а може би и от мисълта да превъзпита Техом, Дав се върнал в светилището и играта на шах продължила, но вече на друго равнище, редували се ту спечелена, ту загубена партия.