Адриан Рогоз - Цената на бездната

Стъпилият на подвижната лента човек можеше да наблюдава в продължение на две–три секунди всеки отвор (или екран?). Сцените бяха живи като във филм, но не бяха озвучени.

След предложеното му зрелище от няколко „прозореца“, Дав разбра, че пред погледа му се редуват паметни моменти от историята на шахмата. Но какво търсеше тук този човек, облечен с дрехи от времето на Нютон, който дирижираше някакъв оркестър, а над него летяха крака на балерини? И преди Дав да се съвземе от изненадата, се спусна завеса, върху чиито гънки се люлееше емблемата на слон…

В последвалата картина Дав сякаш разпозна двубоя между Стаунтон и Сент Аман; после изплува друга и той беше убеден, че присъствува на схватката между Андерсен и Морфи, първия всепризнат бог на шахматния Олимп. Явно картината е била пресъздадена (тъй като по онова време кинематографът още не е бил изобретен), но беше автентична; налудничав стремеж изразяваха очите на младежа от Ню Орлеан, красив и странен като герой от произведенията на Суент. Този победоносен и печален поглед, устремен към безкрайността, прониза Дав като предупреждаващ знак. Но това не му попречи, когато минаваше край следващия отвор, да познае известната партия между други два титана: Щайниц и Ласкер. Старият шампион намръщено следеше обърканата и властна игра на противника си, който сякаш отделяше повече време да го наблюдава, отколкото да пресмята ходовете си.

Дав със съжаление се раздели с тази сцена, но веднага бе завладян от друга.

На великолепен фон видя двама мъже, в чиито очи искреше ненавист; веднага ги позна по позицията на фигурите, която му беше по-известна, отколкото лицата им на смъртни хора. Играеше се прочутият финал на тридесет и втората партия, в която белите, изтласкали царя си на Г5, сякаш бяха влезли в клопката, но в действителност избираха най-сигурния, най-бързия и най-красивия път за активизиране на свободните пешки и по този начин печелеха петата победа (тя не е последна, но е решителна) над Капабланка. С белите играеше Алехин, който беше символ на шахмата до появата на Ким Керим. Но къде ли е показана борбата между гениалния кубинец и Ласкер? Дав рязко се обърна към другата стена на коридора и задавен от вълнение, успя да зърне гнева и моментното безсилие в очите на божествения лъв, засега наистина ранен; по-късно обаче отново щеше да покаже зъбите си в джунглата на шахматната дъска.

Това скъпернически показвано изкуство (минаващият през галерията не можеше да разгледа подробно картините по двете стени) напомняше пленяващото майсторство, с което са отразени процесиите, охранявани от бикове и дракони, в легендарния Вавилон.

— Това е предизвикателство! — гневно викна Дав, зървайки в „прозорците“ отляво и отдясно Ботвиник, който водеше борба ту с Бронщайн, ту със Смислов, ту с Тал, ту с Петросян.

— Лъжеш се! — чу се глас, различен от гласа, който бе звучал в помещението на шахматната машина. — Не е предизвикателство. — Дав долови авторитетния тон, присъщ на чиновниците в миналото, а в по-ново време — на хората, свикнали да общуват най-вече с компютрите. — Желанието ни беше да предложим на отиващия си гост приятна атмосфера и увереността, че той е майстор; картините с оживелите лица на шампионите е хвалебствено сбогуване. Впрочем — продължи с прикрита насмешка невидимият събеседник — който се измъква оттук, няма настроение да разглежда подробностите.

— Аз имам — отвърна Дав, който не знаеше към кой „прозорец“ да погледне по-напред. На дясната стена видя безсмъртния вариант на така наречената сицилианска защита, с която дванадесетият шампион на планетата Земя победи Робърт Фишер, превъзхождайки го и теоретически. Сцената вляво показваше Яд Гобо в невероятната позиция на цугцванг, в края на която имаше дама и два офицера и беше притиснат от ПРН-32 МХз, който разполагаше само с дама и два коня.

— Вярно е — продължи гласът, — че от шестнадесетте твои предшественици ти най-бързо постигна реми. Не играеш лошо. Върни се и ще видиш сцените, които си пропуснал.

— Така и ще направя — заяви Дав, който си спомни, че беше обещал да разкаже на стария КМ преживелиците си.

От картините, които се плъзгаха край него, му направи впечатление странната среща между птицеподобния капелан Зтрънгц и Аруариа, блед като призрак. Видът им беше фантастичен, не приличаха на земните жители от онова време и пред тях нямаше шахматна дъска, само се гледаха съсредоточено. В това състезание от сто слепи симултанни партии победил Аруариа.