Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Добре дошъл! — пожела му Кап на ухото. — Да бягаме оттук и ще те направя човек! — Къде е Умна? — трескаво попита Дав и се измъкна от прегръдката на капитана. Видя я до него, беше нетърпелива, щастлива, но и малко притеснена от вълнението, породено от срещата с нейния любим.

Дав се приближи до Умна. Той я гледаше толкова пламенно, че даже пленникът, дошъл от планетата Регулус, където съществуваха пет пола, веднага разбра какво става между тези двама представители на вида XX, дори и той потръпна от силната им любов.

Дав прегърна Умна и я отведе в една от нишите на стената, сякаш бяха сами на този свят.

Никога любовта му не е била по-силна, както в тази въображаема нощ. Чувствуваше Умна много по-своя, отколкото когато и да било. Утрешната среща с Ким Керим пораждаше у него възбуда, въпреки че беше развенчал мита след първия манш на борбата. Може би задоволството се дължеше и на това, че подбудите за срещата би одобрил и Грегори Богар.

— Мила сестричке, не мога да повярвам, че си до мене — каза Дав, когато се събудиха. — Ужасен страх изживях, когато открих „Среща“ между космическите кораби, попаднали тук…

— Нима не ме видя, когато стената стана прозрачна? Бях долепила лицето си до нея…

— Не, вижда се само от тази страна… Боях се да не си се осмелила да влезеш в помещението на… чудовището.

— Ако не бях те видяла, щях да го направя…

— И сега щеше да бъдеш разложена на съставните си елементи.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем сериозно ти говоря. Никой ли не ви е казал какво се случва в подземията на Техом?

— Не сме разговаряли много. Тези разнолики създания говорят на ужасно трудни езици. Разбрах само, че в другата стая се играе шах. После те видях как стана и си тръгна… Освен това баща ми е завладян от една мисъл, която се породи, когато кацнахме тук. Не се тревожи… ще я чуеш от него. Изгаря от нетърпение час по-скоро да се измъкне от тази… дупка. Така че един от нас двамата на всяка цена трябваше да влезе…

— И двамата сте луди! Ако не постигнехте реми, щяхте да…

— Как не бих успяла да постигна реми, мили мой? Забравяш, че съм побеждавала дори Ламб!

Дав вдигна ръце обезоръжен, после се засмя и притисна до гърдите си тази, която съдбата му бе предопределила.

И наистина Кап, щом видя отново Дав, го дръпна настрана и му каза победоносно:

— Ние сме най-богатите хора в Галактиката.

— Какво си открил пак? — развеселен, попита Дав, който поради дългата раздяла проявяваше снизхождение към алчността на Муни.

— Нищо ли не си видял? — възмути се Кап. — Жалко за твоята наблюдателност. И ти си човек, който се хвали, че е първокласен шахматист!

— Не се хваля…

— А името на космическия ти кораб какво е?

— Вече не съм непобедим. Загубих една партия…

— Вече и за шахмат не те бива — избърбори Кап. — Но няма значение. Ти имаш заслуги. Ако Умна не беше ме повлякла да те дирим, нямаше да кацнем на Техом. Така че не е голяма загуба, че са те били. Щом се измъкнем оттук, ще се заловим за работа.

— Каква работа?

— Ще ти кажа, че тук ни чака кой знае откога най-гигантското гробище на космически кораби. Всяка част има огромна стойност. Какво повече да говорим, попаднали сме на истинско съкровище.

Дав беше в толкова добро настроение, че финансово-археологичният порив на Кап не го ядоса, даже, напротив, имаше приятното усещане, че присъства на необикновено природно явление.

— Добре, но преди това трябва да се измъкнем оттук. Как смяташ да решиш този проблем?

— Както излезе ти, така ще излезем и ние. И не ме занимавай с дреболии. Е, навигаторе, я ми кажи, нищо ли не забеляза, когато мина през звездното гробище горе? Нищо ли? Нищо? — възкликна Муни, отчаян от мълчанието на Дав. — Къде са ти били очите? Недалеч от мястото, където кацнахме, се намира… Току виж, че не си чувал за „Сарпаканта“.

— Чувал съм — продума Дав, — как е възможно да не съм чувал!

— Е тогава предполагам, че разбираш какво значи да откриеш космическия броненосец, който преди сто и тридесет години е завладял пет слънчеви системи. Корабът „Сарпаканта“ от втората експедиция лежи там, пълен с богатства, които са на наше разположение. Наградата за намирането му е огромна. Е, какво ще кажеш?

Дав не му отговори, защото отново го заобиколиха пленниците на Ким Керим и го отрупаха с въпроси. Бяха го видели отвъд стената, и сега смятаха, че борбата не е чак толкова тежка, колкото им се бе струвала (още повече че мнозина от тях сега добре познаваха шахматната игра), а пленените по-късно, които никога не бяха надзърнали отвъд стената, бяха убедени, че „ветераните“ прекалено много са изплашени и така всички бяха изпълнени с надежда. Даже и старият КМ Крумх се показа по-смел.