Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Мат в двадесет и девет хода!

— Предавам се! — възкликна Дав с ожесточено спокойствие, като че ли самокритиката на машината можеше да намали значението на провала, претърпян от човек, когото смятаха за непобедим в пределите на Галактиката, обитавана от хора.

Погледна хронометъра на ръката си: от началото на партията бяха минали само три часа и седемнадесет минути.

Дав сякаш бе зашеметен от страшния удар и едва сега проумя значението на претърпяното поражение. „Помни, аз никога не съм губил — отново прозвучаха някогашните думи на баща му. — Това не може да се случи с нито една хазартна игра.“ Най-после намери това, което търсеше през целия си живот: равностоен противник; но дали такъв си го беше представял? До срещата му с машината на Ким Керим (?!) всички състояли се състезания не значеха за него нищо повече от игра със самия него, дори ако противникът му беше обогатен с опита на цяла планета, защото в края на краищата този опит се проявяваше чрез ума на един човек. И друг път бе играл с калкулатори, създадени от гениални шахматисти, с автомати, които можеха да изтръгнат от него най-много реми. При все че на пръв поглед постигнатото в двубоя между един изключителен ум и един електронен мозък трябва да надвишава възможностите на един мозък, па бил той и необикновен, какъвто притежаваше Дав, неизменно резултатите бяха в негова полза. Сякаш поради симбиозата спадаше равнището в стратегията на играещата двойка. Нито един от калкулаторите не беше успял да бъде изцяло независим. А машината на Ким Керим, макар че беше „възпитана“ от него, показваше такава независимост. Дали е успяла да реши всички варианти в шаха?

Дав седеше замислен като пред дверите на безкрайността. Отново почувствува, че му прилошава… Гадеше му се и заедно с това усещаше стремеж към безкрайността. „Не! — рече си той. — Още не ме е победила. Сам се победих, защото повярвах, че се боря с човек.“

Машината отдавна беше направила първия ход и мълчаливо чакаше безразлична към отговора на партньора си. Дав, който сякаш се възвърна от някакъв друг свят, изведнъж проумя положението върху масата от оникс. Изумен гледаше бялата пешка, изтикана от a2 на a4, а го завладя безкрайно блаженство: машината играеше като машина! След началото a2 на a3 от първата партия сега започна с a2 на a4… Ако продължаваше да играе и по-нататък по същата схема, тогава броят на възможните варианти беше точно… двадесет, „както твърдеше Гутрие!“ — помисли си развеселен Дав и премести от e7 на e5. Следващите ходове (e2 на e4, K8 на F6, d2 на d3) напомняха защитата, която старите хроники приписваха на Филидор, но той я бил изиграл с белите фигури.

Дав се съсредоточи върху новата партия и същевременно го занимаваше удивителният начин на игра на страшния му противник. Какво можеше да бъде по-несвойствено за човека от придържането към цялата гама на първия ход! А от тази серия на начален ход веднага произтичаше ужасна последица: ход от g2 на g4! Стартирайки с празния ход g4, чудовището се излагаше на опасността от реми, даже да бъде победено.

Колкото и да е невероятно, но тази мисъл застави Дав да внимава. От досегашната игра машината доказа, че пренебрегва някои придобивки на съвременната техника. Естествено това се компенсираше от изключителните й изчислителни способности, но на Дав му се стори, че сега положението му е по-добро. И все пак решително опрости позицията си и след два часа и четвърт двубоят завърши наравно.

В същия миг екранът, който разделяше Дав от останалите пленници, стана прозрачен; дясната врата се отвори.

— Свободен си — произнесе гласът на машината. — Облечи си космическия костюм.

Богар се поколеба, после стана и се подчини на поканата. Когато напускаше помещението, чу далечно бучене като от реактор или земетресение. Коридорът, по който го носеше плавно транспортната лента, се различаваше от тъмната галерия на идване; облян бе от мека светлина, която му позволяваше да се възхищава на образите, украсяващи стените.

В един голям отвор вляво от себе си Дав видя някакви странни сталактити; когато се отдалечи от тях, те се превърнаха в кехлибарени пръсти на старец, потънал в размисъл. Ръцете-птици несъзнателно се полюшваха като в свещен екстаз, после унесеният човек ги отпусна към земята. Дав се озова направо в легендата за ермита или мита на ЕР, по името на един известен летописец, който през второто хилядолетие е създал тази хипотеза 17 17 Хипотезата е потвърдена през 2072 година, когато при разкопки, направени край Шахпур (Иран), в един гроб била намерена плоча, върху която пръстите на две ръце, много ясно очертани, представлявали царя, царицата и осемте пешки. Б. а. .