Кармен Рийд - Много гот

Дени ги накара да чакат във фоайето, докато паркира, защото не искаше да пропусне нито една секунда от великото събитие. Когато най-сетне се появи, поведоха Ив и децата към залата за гости, където „господин Ли и семейството му“ ги очаквали.

Дълбоко вдишване.

— И така, деца — събра тя цялата си банда. — Да вървим. Щом влязоха, Денис им махна и ги повика съвсем небрежно.

— Насам.

Когато се приближиха, той се изправи.

Трите жени, седнали до него, също се изправиха и двете групи застанаха една срещу друга. Ив усети, че губи равновесие, когато засраменият Роби се притисна отзад в краката й.

Денис ги запозна и всички се здрависаха.

— Това е съпругата ми, Сюзън — говореше Денис. — Дъщерите ми, Сара и Луиза. Ана, здравей, аз съм Денис, а ти сигурно си Роби… здрасти.

Ив стисна ръката на жената — Сюзън бе блондинка, късата й коса бе застанала неподвижно като каска, бе облечена в лилаво, вратът й бе стиснат от наниз перли. Защо ли Ив имаше чувството, че я е виждала преди? Беше поне в края на четирийсетте. По-стара, което изненада Ив.

След това подаде ръка на момичетата.

Изглеждаха толкова зрели, с гланц за устни, с блузки с дълбоки деколтета и впити дънки. Такива ли бяха момичетата в Щатите?

— Господи, колко сте големи! — не се сдържа да каже на по-голямата. Сара ли беше?

— Скоро ще навърша шестнайсет… — Беше казано с типичното за тийнейджърите предизвикателно високомерие.

Денис чу думите на дъщеря си и погледна поруменялата от прилива на объркани чувства Ив. Реши, че е в шок, нищо че най-спокойно се обърна към по-малкото момиче, за да й стисне ръката. „Шестнайсет“, пищеше един глас в главата й, докато изричаше:

— Здравей, приятно ми е да се запознаем.

Шестнайсет. Не беше ли Сара на възрастта, на която трябваше да е нейното бебе, което загуби?

Шестнайсет. Не означаваше ли това, че момичето вече е било заченато, когато Денис ги напусна.

Шестнайсет. Значи Сюзън е била бременна, когато Денис напусна Ив.

Сюзън? Сюзън? Мозъкът й бе като клеясала информационна машина, която се опитваше да прерови данните в паметта, и изведнъж… дрън! Отговорът се появи. Сюзън Мичъл, финансов директор на един от любимите клиенти на Денис… Поне тогава се казваше така. Ив погледна русата каска и не можа да повярва, че не я позна веднага. Защо обаче Сюзън се преструваше, че не я познава? Много странно.

— Хм? — Луиза я гледаше така, сякаш очакваше от нея някакъв отговор. — На колко години е момиченцето ти? — повтори.

— А… Ана е на девет, но все едно че е на деветнайсет. Ела да кажеш здрасти.

Дени и Том си говореха с Денис и Сюзън. Смееха се и се държаха любезно, проявяваха жив интерес. Сега не бе най-подходящият момент да разпитва за извънбрачната връзка на бившия си съпруг с настоящата му жена.

Вдигна пръсти към пламналите си бузи и усети как очите й парят от сълзи. Майната му. Защо не й беше казал преди? Защо я бе оставил да се лута сама и да преживее този шок?

Коленичи, за да каже нещо на Роби, който продължаваше да стои лепнат като мида за краката й. Надяваше се да остане така поне няколко минути, докато се съвземе, за да се справи с положението.

— Ехо, ти добре ли си? — попита тя сина си.

— Този мъж не ми харесва — обясни той.

— Кой мъж?

— Този старец… — Посочи Денис. Бе почти невъзможно да скриеш чувствата си от малко дете. Те имаха вградени радари за тези неща.

Нямаше намерение да пита защо, но Роби веднага й обясни.

— Прилича на Тлъстия контрольор и ме натъжава.

— Какво да ви поръчам за пиене? — Денис я докосна по рамото.

— Махай се! Дебелак — кресна му Роби.

— Ъ-ъ-ъ… Роби, престани.

Искаше й се да се разсмее… и да заплаче. Ужасно. Защо й се струваше, че целият й живот, животът, който тя си бе създала толкова грижливо и внимателно през последните шестнайсет години, се разпадаше? Как бе възможно Денис все още да има подобен ефект върху нея? Както обикновено ставаше едно време, той и сега контролираше нещата. Той бе този, който я притесняваше, нараняваше и успяваше да я лиши от опора. По дяволите, от това я заболя. Всичките тези дни, дългите вечери, още по-дългите нощи, когато го чакаше да позвъни, да се върне, да се свърже с нея. Всички сълзи, които бе изплакала за него, заради бебето, което сега щеше да бъде на петнайсет, заради всичко, случило се преди шестнайсет години. Имаше чувството, че раните отново се отварят. По дяволите. Имаше чувството, че усеща как шевовете по раната скърцат.

— Едно питие ще ти дойде добре — чу тя гласа на Денис.