Кармен Рийд - Много гот

— Добре ли си? — попита тя Ана.

— Да, добре съм — отвърна момичето. — Много е интересно — добави шепнешком.

— Нали?

— С моя баща няма да се получи така, нали? — полюбопитства тя.

— Искаш да кажеш, да не го виждаш години наред ли? Не, сладурче, ние е баща ти сме приятели и двамата много те обичаме.

— Според мен татко все още е влюбен в теб — заяви небрежно Ана и лапна нова хапка.

— Това пък как ти хрумна? — попита я с усмивка Ив.

— Защото, когато ти се върна от дядо и той трябваше да си ходи, му стана много тъжно.

— Аха.

— Казах му, че ти продължаваш да спиш със старата му пижама, а той отвърна, че било много мило.

— Не спя със старата му пижама!

— Знам, но се чудех как ще реагира.

— Ана!

— А с Мишел е сериозен и строг. Когато тя е с нас, никога не се смеем.

— Аха. — Това вече можеше да го повярва, но не и да приеме, че тези неща означават, че е все още влюбен в нея.

— Освен това… — Ана се готвеше да каже най-важното. — Има твоя снимка в рамка, скрита под пуловерите му в гардероба. — Нищо че Ана сама я бе сложила там, това нямаше значение, защото баща й никога нямаше да я махне, а тя проверяваше дали е на мястото си всеки път, когато ходеше при него.

— Това е… много мило — призна Ив. — Ти обаче не бива да ровиш в гардеробите на баща си, а както вече ти казах, Ана, ние сме добри приятели и те обичаме, а това е най-важното.

След това Ив се постара да похапне и да се държи нормално, но нямаше смисъл. „Ставам жалка — каза си тя. — Защо сърцето ми се разтрепери като на тийнейджърка, щом чух, че снимката ми била сред пуловерите му? Наистина съм хем жалка, хем нещастна, хем една стара чанта и трябва да си изградя свой живот. Веднага трябва да изляза с ветеринаря. Само не разбирам защо продължавам да му казвам «ветеринаря»? Нилс… Нилс.“ Мислите за Нилс… Дали щяха дай помогнат?

Когато се прибраха, на телефонния секретар имаше около осем съобщения, всичките от Джен.

— За Бога, жено… пет пари не давам колко е часът, слагай децата да си легнат, сипи си чаша вино и веднага ми се обади. Искам да разбера всички подробности.

— Как си? — попита я Джен, след като Ив й разказа всички подробности за вечерта още от пристигането в хотела.

— Все още съм му бясна — каза Ив. — Само че според мен не си струва да му го казвам. Не искам да се разправям с бившия си. В същото време не желая да се връща и да ми се прави на велик баща, след като през всичките тези години въобщо не се е мяркал. Не искам момчетата да го харесват! — призна на един дъх тя. — Знам, че нямам право, че е редно те да поддържат връзка и така нататък… Всъщност, единственото, което ми се искаше, бе Денис да се върне отново, на всички да им стане ясно какъв е лайнар и пак да си замине. А и защо никога не спомена за жена си? Не ми каза, че тя е била бременна, когато ни напусна. Доста важно нещо е пропуснал да ми съобщи.

— Той е един изрод — напомни й Джен. — Знае да мисли само за себе си. Това ни е известно и на двете, Ив. Но трябва да ти призная, че нямам търпение да се запозная с него.

— Какво?

— На сватбата. Нали все още ще има сватба?

— Доколкото ми е известно… не че мога да го кажа със сигурност. Аз дори не знаех за съпругата на бившия ми мъж. Господи! Аз трябваше да съм стегната и уравновесена, а се чувствам като парцал.

— Защото нямаш съпруг ли? — попита с известно негодувание Джен.

— Може би… а и работата ми не е хубава… и стилът ми на живот не е върхът, и просто няма с какво да се изфукам.

— Ив! Не мога да повярвам, че чувам подобно нещо от теб. Нищо не била имала. Той те остави с две малки деца и нищо друго. Ти постигна всичко сама, затова престани да мрънкаш.

Последва момент тишина, а след това Джен отново избухна.

— Не мога да повярвам, че все още ти въздейства по този начин. Ей, да знаеш, ще се преструвам, че не си казала тези неща, и искам утре сутринта да се събудиш същата жена, която познавам и обичам. Жената, която сама отглежда картофи и знае двайсет и пет начина да ги сготви, решава задачи по алгебра като змей, прави секс в поза Лотос и все още работи на пълен работен ден.

Ив се разсмя.

— Секс в поза Лотос ли?

— Пробвай. Голямо е предизвикателство. — Джен се изкиска. — Ще се оправиш, нали, глупаво мрънкало? Обади се на ветеринаря.

— Не, не. Не мога.

— Обади се на ветеринаря — повтори Джен.

— Името му е Нилс. Защо винаги му казваме ветеринаря?

— Не знам, сигурно защото звучи по-мръснишки. А жената на Денис каква е?

— Ами… става… точно жена като за Денис: прилича на бизнес дама, напудрена, самоуверена, има си собствена компания… успяла е да докара дъщерите си дотам, че да взимат наркотици — не се сдържа тя с известна злоба.