Кармен Рийд - Много гот

— Господи — изпъшка Дени. — Не само че ще се ожениш преди мен, но и ще станеш мултимилионер. Няма да мога да преживея.

Той отпусна глава на масата и се престори, че плаче.

— Ден! Ама това е само една стъпка нагоре по стълбата, честно.

Дени вдигна глава и подаде ръка на брат си.

— Приятел, страшно се радвам за теб, честно. А може ли ти и все по-дебелата ти жена да се замислите да си намерите нов дом, за да мога аз да откупя твоята част от сегашния?

— Да, това ще бъде следващото… Ама няма да е в Чингфорд. Май ще си останем в Хакни. И на двамата ни харесва, така че защо да се местим. Още сме прекалено млади, за да се заврем из покрайнините.

— Той изведнъж е пораснал, мамо. — Дени запали цигара за утешение. — Така както вървят нещата, и Ана ще се омъжи преди мен.

— Ана! Да се омъжи!

Ив се разсмя и отпи голяма глътка вода. Вече се чувстваше значително по-добре.

— Горкичкият — съжали непознатия зет тя. — Вие разбирате ли, че ще трябва да ходи поне три години на психоанализа, преди тя да се съгласи? Патрисия обаждала ли се е? — попита след това с надеждата малкото приключение с приятелката на Дени да не излиза наяве.

— Хубавата Патси и шефът на агенцията за модели в момента са на почивка на яхтата му някъде по бреговете на Сардиния.

— Тя липсва ли ти?

— Не бих казал, просто винаги съм си представял, че ще имам своя агенция и яхта.

— Горкият Дени. — Ив се разсмя, протегна ръка и го погали по главата, отново отпусната на масата. — Всичко е наред. Момичето със сребърните бикини пак настъпва насам.

Подскачаха в пежото през отворената порта и после в тучното зелено поле. Ана и Роби се кискаха възбудено на задната седалка, а Ив се притесняваше за кутиите с храна в багажника и се молеше да са оцелели по време на пътуването.

Беше очаквала да види обикновено поле, но това тук бе истинско съвършенство. Великолепно! Грижливо окосена смарагдовозелена трева, ослепително слънце… Последва въженото ограждение до паркинга и се опита да откъсне очи от великолепните розови и сини тенти, дървения дансинг на открито, украсен с триъгълни флагчета, пластмасовите палмови дървета и огромните букети цветя.

На хълма, на около двеста и петдесет метра, бяха подредени столове в полукръг, готови за церемонията.

Небето беше синьо, не подухваше, бе дванайсет на обяд, очевидно времето щеше да бъде чудесно.

Щом спря колата, Дени излезе от едната тента, за да я посрещне.

— Мамо! Здрасти! Хладилникът не се държи прилично. Дийпа се опитва да практикува „контракции“, или нещо такова, никой няма представа къде се намира Том… Иначе всичко е наред! — Целуна я по челото, а Ана и Роби хукнаха покрай тях, за да проверят какво става.

— Какво? Как така никой не знае къде е Том? — стресна се Ив, щом чу набързо съобщените новини.

— Поне ние не знаем. Тази сутрин, когато станах, него го нямаше в апартамента. Мобилният му е изключен. Не мога да се свържа с него, а Дийпа също не успява.

Дени сви рамене.

— Все още не се притесняваме. Останат още… — той погледна часовника си — часове.

— В багажника има разни неща. Дийпа иска ли да направим нещо друго? — попита Ив.

— Аз съм си получил книжката с инструкции. — Дени нзвади дебело тесте напечатани листове от задния си джоб и си размаха. — Ето, виждаш ли?

Тя видя страници с информация, скици къде да се поставят цветята, как да се подредят столовете, къде да се завържат панделките…

— Тук е още от сутринта, за да довърши тортата, да сгъва салфетки, но сега се прибра да си почине — обясни синът й.

— Притеснена ли е заради Том?

— Не бих казал, но при нея е трудно да се прецени. Като пощуряла е заради тази сватба. А ти притесняваш ли се? — попита той.

— Много, ама много… Може ли да ти взема телефона?

— Да, а ти ми дай тези неща? — Дени започна да разтоварна кутиите и чиниите от багажника на колата.

— Хладилникът ще се оправи ли? Иначе се налага да местим всичко някъде другаде?

— Мисля, че да.

Ив усети, че е нервна, притеснена, неспокойна… и се сети, че това трябва да е от нерви, защото бе майката на липсващия младоженец.

Набра номера на Том и попадна на гласовата му поща. За момент се поколеба какво да каже.

— Том, обажда се майка ти. Би ли ни се обадил, моля те. Или поне звънни на Дийпа… просто за да сме сигурни, че всичко е наред.

След това затвори и се зачуди дали не трябваше да бъде малко по-строга. Какво ли правеше той? Да не би да се опитваше да докара всички до сърдечен удар.