Кармен Рийд - Много гот

— Защо?

— Защото продаде леглото ни, а сегашното е прекалено малко и за двамата. Всъщност за спане може и да е малко, само че ние нямаме намерение да заспиваме веднага, нали?

— Правилно! Но все някога трябва да легнем да спим. Дори и ти.

— Когато днес заспя, ще спя до безкрай, затова ти ще трябва да направиш закуска на децата.

— Дадено, но първо искам няколко услуги.

— Ако направиш закуска, ще имаш каквито услуги пожелаеш.

Прегърнаха се и влязоха вътре, притиснати един до друг, прекалено погълнати от мига, за да забележат малкото личице, което ги наблюдаваше от прозореца.

Ана, събудила се от тихите им гласове и смях, бе вдигнала пердето, за да надникне навън и да види какво става. Остана удивена, когато забеляза родителите си да се целуват в градината.

Първата й мисъл бе, че това е някаква случайност, дължи се на моментно настроение… на носталгия, която ги е обзела. След това ги видя, че пристъпват към вратата, и също като тях се усмихна.

Онова изражение грееше по лицата и на двамата, позна го веднага, въпреки че го бе виждала на едно-единствено място: на видеокасетата, когато баща й подаряваше годежния пръстен на майка й.

— Виж ти! — прошепна Ана на себе си, значи може да има и хепиенд, или по-точно щастливо ново начало, ако вярваш и си имаш плоча с „Бамбуковата къща“. Дам, дам, ди, дам.

© 2003 Кармен Рийд

© 2005 Цветана Генчева, превод от английски

Carmen Reid

Did the Earth Move?, 2003

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Издание:

Бард, 2005

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8936]

Последна редакция: 2008-09-06 10:14:38