Кармен Рийд - Много гот

Тери, сега на двайсет и една, бе ужасен като тийнейджър, но май най-сетне се бе укротил.

Джен кимна с глава към големия си син.

— Решил е да става водопроводчик.

— Водопроводчик! Чудесно! Ще изкарва повече пари от рокзвезда — разсмя се Ив.

Лизи от службата също се приближи.

— Бившият ти съпруг, между другото — обърна се тя към Ив, — е пълен смотаняк. Бившият ти приятел… виж, той е друга работа.

— Аха — съгласи се Джен.

Ив ги слушаше с половин ухо, защото й се стори, че чува нещо за бамбуков покрив и бамбуков под от уредбата. Обърна се по посока на музиката и… да, наистина, това бе песен, която не бе чувала от години. Една глупава, ама много глупава песен, която направо побърка Джозеф едно лято. Не я бе слушала оттогава — „Бамбуковата къща“, и предположи, че той е запазил някоя плоча още от едно време. А ето го и него, изникна до нея усмихнат, пое чашата от ръката й и я потегли към дансинга.

— Заради едно време. — Заради едно време ли? Това пък какво трябваше да означава?

— Ти ли донесе тази плоча? — попита тя.

— Не. Няма нищо общо с мен. — Истина бе. Джозеф бе не по-малко изненадан от нея, когато чу песента.

В тази песен се римуваха списанийце и капучинце. Бе забравила колко е глупава, не се бе сещала за нея от години, ала сега откри, че помни всички думи, дори онази част с дам, дам, ди, дам.

Ана и Роби вече танцуваха, Дийпа и Том също. Дори Дени се бе отправил към дансинга с момиче, което тя не познаваше.

Тя, Джозеф и децата й не можаха да се сдържат и запяха и затанцуваха стъпките, които бяха измислили онова лято. Другите танцуващи се отдръпнаха за момент, забелязали, че това е нещо семейно, но бързо им махнаха да се присъединят и те.

Накрая диджеят пусна песента три пъти поред. По-късно щеше да върне плочата на Ана, която щеше тайно да си я прибере в раничката, без да спомене и дума пред останалите.

По време на песента Ив не откъсваше очи от Ана и Роби и се смееше с тях — бе готова на всичко, за да не мисли за ръката, обгърнала я през кръста. Джозеф я придърпваше и отблъскваше, докато изпълняваха стъпките… до, до, ди, до. Когато и да се престрашеше да вдигне поглед към него, забелязваше, че очите му не се откъсват от лицето й.

Нямаше как да знае, че докато вечеряха, Джозеф бе забелязал как говори и се смее с чичото на Дийпа, докато храни Роби. Джозеф бе наблюдавал ръцете й, малки, но силни, късите нокти, подходящи за работа в градината, с едната ръка прегърнала сина им, седнал в скута й, докато другата ловко се справяше с лъжицата. Гледа дълго и напрегнато тези ръце и усети как го обзема спокойствие, стори му се, че идва на себе си, и разбра с изключителна яснота, че Ив, Ана и Роби бяха любовта на живота му. Всичко останало бе пълна глупост. Сега единственото, което му оставаше, бе да я накара и тя да започне да мисли като него.

— Загряхте ли вече? — прогърмя гласът на диджея по високоговорителите. — Значи е време за салса.

Ив и Джозеф бяха почти спрели. Тя си помисли, че е време да престане да танцува с него, защото се чувстваше прекалено развълнувана.

— Може ли още един танц? — попита той. Още нямаше намерение да я пусне.

— Танцувам салса само с Джен. — Говореше задъхано и започваше да се изчервява.

— Защо?

— Защото винаги водя аз.

Музиката гърмеше ритмично, жива и неустоима. По кадифеното синьо небе бе останала само една ивица, оцветена в златно и розово, и на дансинга ставаше все по-тъмно, атмосферата — по-тайнствена, защото единствената светлина идваше от запалените фенери.

Той я привлече по-близо до себе си и двамата се смесиха с танцуващите.

— Тогава, води ме — каза, но думите прозвучаха толкова близо до ухото й, тялото му бе толкова близо до нейното, вратът му почти докосваше лицето й… Какво се опитваше да направи с нея?

— Съжалявам, Джо. — Ив се отдръпна от прегръдката му. — Трябва да пийна нещо, честно… да се охладя малко. — Обърна се и се отдалечи колкото бързо успя, с надеждата той да не е тръгнал след нея.

От безопасното място на бара остана да наблюдава танцуващите. Дийпа не се предаваше и бе в центъра на танците. Ив се зачуди дали да не отиде да й каже да го дава по-леко. След това си нареди да престане да се държи като квачка. Дийпа бе студентка по медицина, която познаваше тялото си. Това все пак бе нейната сватба, нека танцува до насита. Том се смееше с нея, и я въртеше в кръг.

В този момент бащата на Ив застана до нея и настоя двамата да изпият заедно по едно.

— Нещо по-силно този път. — Погледна подозрително портокаловия й сок.