Кармен Рийд - Много гот

— Сериозно?

— Не знам. Ана каза, че били в рехабилитационен център, но доколкото ми е известно, не ставало въпрос за пристрастяване към шоколада. Нали ги знаеш американците? Знам, че се държа гадно, още повече че току що се запознах с тях.

— Радваш ли се, че не си на нейно място? Омъжена за Денис, да живееш в Щатите, да си имаш своя компания и какво там още?

— Да — отвърна Ив, без дори да се замисля.

— Тогава всичко е наред. Той те нарани веднъж вече, а нещата се оправиха.

— Права си — съгласи се Ив. — Май се справяме доста добре.

— Полагаме всички усилия. Какво повече?

Последва мълчание, в което и двете се усмихваха и усещаха топлотата и обичта си, готовността да си помагат през годините, в моменти на щастие и в трудности.

— Какво ще облечеш на сватбата? — попита най-сетне Джен.

— Почакай и ще видиш!

— Кога?

Разбраха се да се видят и най-сетне си казаха лека нощ.

Ив влезе на пръсти в детската стая и оправи завивките, погали децата по косите и ги целуна по бузките.

Ана бе заспала, докато бе стискала отворената книга — доста износената „Семействата и как да ги преглътнем“. Ив не можа да не се усмихне. Внимателно я измъкна от ръката й и я остави на нощното шкафче.

Влезе в кухнята и се зае с обичайните задължения, а след това си направи чай. Животът й бе пълен с малки ритуали, а този бе един от любимите й: приглушеното шумолене на чаените листа, когато тя вдигаше капачето, и ооо, да, ароматът на чай — нейна собствена смес — потракването на лъжичката, докато разбъркваше отварата в любимия си стар чайник.

След като си сипеше в чашата — да, малка порцеланова чашка в синьо и бяло, чашка с чинийка и лъжичка, за тези самотни моменти, когато пиеше чай, — тя се отправяше към спалнята си, запалваше оранжевата нощна лампа и се събличаше, пускайки всички дрехи на купчина на пода, докато останеше гола.

Тялото й не беше лошо за четирийсет и две годишна жена, с малки гърди и хубави зърна, корем с мека кожа, но стегнати мускули. Прокара ръка от пъпа до косъмчетата между краката и притисна пръсти. Прекалено много растителност… тези думи все още я караха да се усмихва.

Отвори вратата на гардероба и извади роклята, която бе избрала за сватбата на Том и Дийпа. Свали я от закачалката и я нахлузи върху голото си тяло.

Стоеше й като излята. Точно под коляното, кремава, плетена. В стила на седемдесетте, ръкавите се разширяваха от лактите надолу, леко разкроена, падаща свободно по ханша и бедрата. Беше, разбира се, втора ръка, но от класа. Купи я от магазин, в който се отбиваше сравнително рядко за подаръци: симпатични чанти, брошки и шалове.

За пръв път си купуваше рокля. Цяла рокля. Но това бе за сватбата на сина й. Освен това вървеше с огромна сламена шапка и плетена чантичка. Имаше подходящи за целта обувки, които обу, преди да се огледа. Точно този ефект бе искала да постигне, да прилича на страхотната актриса Фей Дънауей, само че с розови кичури.

Тази рокля се носеше точно така — без нищо отдолу. Само че когато я облече пред Ана, малката изписка:

— Зърната ти са щръкнали като за боен поход!

Затова щеше да си сложи лъскаво бежово бельо. Не бива да засенчва булката с размера на зърната си.

Хрумна й неканената мисъл, че може да се омъжи в тази рокля… това бе съвършената дреха за четирийсет и кусур годишна, решила да изрече брачните клетви.

Я само се чуй… Наистина ли си мислеше, че отново ще бъде булка, че пак ще попадне в капана на тази романтични мечта. Само младите оптимисти могат да го направят. Я си пийни чай. Престани да си такава унила. Никой не знае какво те чака. Нима животът не й поднасяше най-големите си изненади тъкмо когато бе убедена, че знае какво й предстои?

Ив откри, че едва се въздържа да не докосне изваяното дупе, което се движеше нагоре-надолу пред лицето й, само на една ръка разстояние. Мускулите бяха невероятни: изящни, великолепно оформени и подчертани, сякаш закалени със стомана. Ето това ставаше, когато танцуваш полугола, нощ след нощ, качена на високи токове; накрая дупето ти ставаше като на гръцка богиня.

— Не й позволявай да ти седне в скута — крещеше Том в ухото й, в опит да надвика гръмката музика. — Никога няма да успееш да изпереш фалшивия тен.

— Ти направи онова с парите… — извика в отговор Ив. — Аз се притеснявам прекалено много.

— Неее. Ти трябва да го направиш. Аз съм женен мъж… почти. — Ухили се и дръпна от пурата. Пура! Колко ли бяха изпили, след като Том пушеше пура?