Кармен Рийд - Много гот

— Може би няколко… защо направо не наредиш моите на бара? — Опита се да говори весело, но знаеше, че преструвката й личи.

— Някой път трябва да поговорим по този въпрос. Трябваше да ти обясня нещата.

— Аха — съгласи си тя.

— Чупката — нареди отново Роби. След това за изненада на всички, заби зъбки в бедрото на Денис.

— Ау! — извика Денис. Нищо чудно. Когато Роби те ухапеше, болката си я биваше.

— Роби! — сгълча го Ив. Наведе се отново към него, а лицето й гореше от притеснение и неудобство.

— Той не ми харесва! — извика детето и най-неочаквано я прасна през лицето.

— Роби, недей. — Не е ли много весело да си част от преходното поколение, мислеше си тя, и то не за пръв път през живота си. Точно ние сме от хората, които ги удрят и родителите, и децата им.

Роби се разплака шумно, но за щастие Том бе наблизо и изтегли малкия си брат навън, преди да е станала дандания.

Някак успяха да преглътнат случката. Ив си говореше за незначителни неща със Сюзън, докато и двете се преструваха, че не се познават. Обсъждаха Щатите и колко много се е променил Лондон.

Дени и Денис също говореха за Щатите и колко много се е променил Лондон, доколкото можеше да се съди от случайно дочутите фрази, а момичетата си бъбреха непринудено. Когато Ив мина покрай дъщеря си, дългата й руса опашка подскачаше оживено и тя си каза, че Ана изглежда много сладка, докато се опитва да се сприятели с големите момичета.

— Значи сте били на терапия? Страхотно. И аз ходих на психолог, когато мама и татко се разделиха, но чак пък на терапия! И сте стояли в рехабилитационен център през всичкото време? Направо страхотно. Когато порасна, искам да стана психиатър — обясняваше Ана.

Господи, това е истински ужас.

Когато се отправяше обратно към странната семейна сбирка, видя Денис да прегръща Сюзън през кръста и да я притиска до себе си, за да й вдъхне увереност. Жената се обърна и му се усмихна. Нещо много дребно, но Ив го забеляза. Досега си бе казвала, че трябва да съжалява всяка, която е имала нещастието да се омъжи за Денис, но след като видя отношенията им, разбра, че те двамата наистина са влюбени. Не беше ли това просто една от малките иронии на живота? Денис, същият Денис, който я заряза, имаше дълъг и успешен брак, изпълнен с обич. Ив не искаше да бъде като баща си, да остане сама за дълго и да се превърне в приятна ексцентричка. Само че по всичко личеше, че ще стане точно така. Дори Денис имаше кой да го обича. Тя заслужаваше ли подобно нещо? А, по дяволите… завъртя леда в чашата си… след две чаши джин с тоник се чувстваше истинска развалина.

Когато Денис предложи да вечерят в ресторанта на хотела, тя отказа, защото не било подходящо, предпочитала да отидат на някое по-тихо и спокойно място наблизо, а и вече била направила резервация.

Това го учуди, тя също остана учудена от себе си. Само че още сутринта бе взела решение да не му позволява да я манипулира. Щеше да остане тук за кратко, но какво от това. Ив бе самостоятелен здравомислещ човек, който нямаше нищо общо с него.

В ресторанта се почувства като наблюдател, а не като част от група участници в необичайно събитие.

Наблюдаваше синовете си, любезни и любопитни, готови да чуят всичко за Денис. Освен това забеляза, че дори Ана не е впечатлена от начина, по който киселите нацупени тийнейджърки се държаха с родителите си. Добре, че някой даде на Роби един балон. Той никак не се притесняваше как се разбират възрастните, тичаше наоколо и издаваше звуци като влак, докато се измори толкони много, чо заспа в скута на Ив.

Насочи вниманието си към малкото си момичо, вече госпожица, и й се прииска да е пораснала, а в същото време да си остане на девет.

Наблюдаваше я как разтваря салфетката, поставя я на скута си и яде спагетите елегантно с вилица и лъжица и попива устни, когато някоя капка червен сос се изплъзнеше.

Американчетата залепиха дъвките отстрани на чиниите, преди да започнат да ядат, и зашушукаха тайнствено, преди да се отправят заедно към тоалетните. Терапия или не, Ана вече не бе чак толкова впечатлена от тях.

Денис започваше да става досаден.

— Надявам се да пратя момичетата в медицински колеж. Това е в случай, че благоволят да отворят някоя книга, за да могат да си вземат изпитите. — При тези думи и двете му дъщери се спогледнаха и извиха очи към тавана. — Единственият начин да се изкарват пари в Щатите, поне доколкото аз знам — продължаваше да дрънка Денис. — Лекарите… — Дрън, дрън, дрън. Ив се опита да не го слуша.