Кармен Рийд - Много гот

Най-сетне Джейни вдигна очи и заговори с усмивка.

— Поне известно време ще нося тези красиви бикини заради себе си… Те ще ми носят утеха.

— Браво на момичето! — усмихна се Ив.

Ив не позволи повишението да я обсеби. Лестър непрекъснато настояваше тя да се реши и да подаде документи за поста, преди да й е хрумнало нещо друго. Затова сега четкаше най-хубавия си костюм, гладеше блузата и лъскаше обувките, защото предстоеше явяване пред изборния комитет за разговор, и с нея, и със заместника на Лестър и с още двама външни кандидати.

Покрай притесненията, дали иска този пост или не, съвсем не се бе замисляла, че може и да не я назначат, а тази мисъл като че ли събуди желанието й. Надникна в бележника си и видя, че е обградила датата седми август в червено, денят на интервютата. Осени я беглото чувство, че има и друга причина да си спомня тази дата, но сви рамене. Не спираше да мисли за предстоящата среща с комитета… може би наистина й се искаше да стане шеф на отдела, за да могат нещата да се вършат по начина, по който тя ги виждаше, да промени и размърда колегите… Единственото, което я спираше, беше семейството и как новата работа ще се отрази на живота им.

Нали това бе най-трудното? Да постигнеш някакъв баланс между семейство и работа. Истинско изкуство бе да не позволиш да те разкъсат, докато те дърпат в две противоположни посоки, да намериш начин да реагираш бързо и разумно, когато се налага. Бе наблюдавала как Джейни и Джен се борят седмица след седмица, знаеше, че на Дийпа и Том им предстои да се включат в същата игра, когато бебето се роди.

След като се накисна във ваната, Ив отиде да види децата. Като всеки родител, тя обичаше да ги гледа как спят — дългите мигли, поруменелите бузки, спокойното равномерно повдигане на гърдите им. Когато спяха, те бяха почти съвършени: Ана бе като ангелче, а Роби приличаше на Купидон в пижама.

Щом се върна с стаята си, изпълни най-сложните пози, които я успокояваха, след това се сви на топка на пода и се опита да се отпусне.

Същата нощ, малко след като бе заспала, я събуди някакъв шум на давене и провлачване на крака.

Запали лампата на нощното шкафче и видя сина си, пребледнял и потен, да се взира в нея, устата, брадичката и горнището на пижамата бяха омазани от повръщано.

— Всичко е наред, Роби — каза тя и се събуди веднага, за по-малко от двайсет секунди. Гушна го и го сложи да легне в нейното легло. — Ти се нагласи да ти е удобно, а аз ще донеса кърпа.

Почисти го, почисти и пода, и килима, и обувките си за работа, които кой знае как също бяха изцапани.

Той гореше и бе напълно отпуснат в леглото. Не прекалено горещ, каза си, когато пипна челото му, врата и стомахчето, след това му даде малко вода, гушна го и двамата заспаха.

На сутринта момчето се събуди преди седем и й се стори топъл, но не изглеждаше да му е зле. Можеше да отиде на ясла, но не биваше да го оставят да лудува.

Ив едва бе седнала на бюрото си, когато й се обади Арлин. Роби горял и не спирал да плаче за нея. Нямаше нужда да разпитва повече, за да разбере, че на детето не му е добре, а някъде в далечината се чуваше сърцераздирателният му рев.

— Добре, идвам веднага, няма да се бавя. Кажи му, че идвам… Не е нужно да бързам, нали? — Не можеше да не попита.

— Не, не бързай — отвърна Арлин. — Само че детето не изглежда добре.

Ив натъпка нещата си в чантата и отиде да намери Лестър.

Той не можа да повярва.

— Трябва да си тръгна — каза му тя.

— За Бога, Ив, толкова е важно — фучеше шефът й. — Не знам дали ще ти определят нова дата, и то защо? Синът ти имал температура! Всички деца вдигат температура, сигурно когато стигнеш, вече ще му бъде много по-добре и ще има да се чудиш защо си се притеснявала. Няма ли кой друг да го гледа? Просто за няколко часа. Ще се постараем твоето интервю да мине първо.

— Не — отвърна. — Не, Лестър. Нямам представа колко е зле, не съм лекар. Само знам, че целият гори, че е нещастен и плаче за майка си. Не мога да си позволя лукса да изпратя съпругата си — в моя случай бащата на Роби, — затова се налага да отида аз.

След това, сякаш за да изясни нещата, тя повиши глас:

— Семейството ми е винаги на първо място. Искам животът ми да е такъв, че да не се налага да ги изоставям… затова стоя на тази работа, за Бога. — Поруменяла от гняв, добави: — Много добре знаеш, дявол да го вземе, че мога да ръководя проклетия отдел повече от добре, защото съм от хората, които зарязват всичко, когато детето им се нуждае от тях.