Кармен Рийд - Много гот

Този дом бе коренно различен от нейния. Там никой не идваше на вечеря, без да се е обадил предварително, за да приготви тя и първо, и второ, и трето, с най-различни подбрани сирена и специални ликьори за накрая.

Къщата й бе елегантна, в бяло, бежово и охра, с лакиран паркет, перилата на стълбите се лъскаха редовно, калъфите на мебелите се даваха на химическо чистене три пъти в годината… кухненските плотове бяха от неръждаема стомана и по чекмеджетата при всяко отваряне се виждаха отпечатъци от пръсти.

Странно, помисли си Джейни, къщата й бе тиха. Като се изключи блъскането на врати. Дейвид се криеше в кабинета си, след като блъснеше вратата, Кристин се покриваше с телефона в своята стая, след като блъснеше вратата, Рик излизаше навън и прас… блъскаше вратата.

Понякога си включваше радиото, пускаше тихо „Радио четири“, а пък в къщата на Ив бе като в истинска лудница. Роби и Ана се смееха и пищяха, работеха и телевизорът, и видеото, телефонът непрекъснато звънеше, звучеше музика по вкуса на Ив, който се простираше от класически произведения до популярните детски песнички на децата.

— Господи… — въздъхна най-сетне Ив. — И в тази къща сме имали дяволски трудни моменти. Не си мисли, че всичко е наред, защото не е. Има куп неща, заради които понякога се будя посред нощ. Я ме погледни! Защо съм все още сама?

— Но животът ти доставя удоволствие, нали? — попита Джейни с надеждата гласът й да не звучи прекалено обвинително.

— Да, разбира се, мила. Част от живота ми е досадна, някои дни са направо убийствени… но ще те излъжа, ако ти кажа, че не съм щастлива.

Джейни погледна по-голямата си сестра и забеляза, че тя излъчва — какво точно? — нещо като безгрижие. Да, май бе точно това. Не бе обременена с мисли за това какво ще си помислят другите хора, както бе при Джейни. Притеснения и пак притеснения. Дали колегите й я имат за достатъчно добра? Какво ли мислят приятелите й? Как постъпват родителите на другите деца в подобни случаи? Татко какво ще каже? Ето обаче, че Ив бе сама, косата й бе прекалено дълга и руса за жена на четирийсет, дрехите й прекалено ярки и впити, къщата й обърната наопаки, работата й в пълен застой, по някаква случайност забременява и ражда бебета, слуша дискомузика, на един от шкафовете в кухнята държи кутия с марихуана, и въпреки това е щастлива. Това неуловимо усещане изглежда бе подминало Джейни. Също и съпруга на Джейни, и децата й.

— Не мога да ти дам съвет — каза Ив и се зачуди дали нямаше да е по-добре да пийнат вино, вместо чай. — Не обичам да давам съвети. Мога само да ти кажа, че съм се опитала да преценя кое е важно за мен, какво искам да върша, а пък останалото просто съм го зарязала.

Късно същата вечер, след като бяха изпили две бутилки вино, а Ив най-сетне бе убедила праволинейната си сестра да си дръпне поне веднъж от тревата, като я успокои, че за подобно престъпление нито ще я арестуват, нито ще я лишат от адвокатски права за цял живот и ще й вземат перуката и тогата… те се кискаха на дългия списък неща, които Джейни трябва да зареже.

В началото бяха пазаруването, готвенето и чистенето.

— Ти да не си се смахнала? — сряза я Ив. — Да не би да нямаш здрав и прав съпруг и две също толкова здрави и прави деца, които да изтичат до супермаркета, докато ти се излежаваш във ваната с маска на лицето и четеш списание „Хелоу!“, и си фантазираш, че си омъжена за Антонио Бандерас, или който там ти харесва?

Нов истеричен кикот.

— Знаеш ли, може би трябва да отидеш на почивка, съвсем сама, Джейни, и да правиш все неща, които ще ти помогнат да си отпочинеш. Масаж, коламаска — не знам… Какво правят адвокатите и съдиите, за да си починат? Иди някой да те напляска, нещо такова… остави се да ти сложат белезници. Не е ли така най-добре?

Нов смях.

— И вземи да я зарежеш съвършената си къща. Истината е, че тя е прекрасна… — Ив не се бе напоркала чак толкова, че да загуби напълно чувството си на такт, — но иска огромни грижи. Трябва да ти призная, че съм позволявала на децата си да изядат каквото са изпуснали на пода у вас. Ами… — Тя се наведе под масата в кухнята. — То и при мен става така. Защото там долу има какво ли не. — Вдигна престояла известно време филийка, намазана с мармалад. — Ето, виждаш ли?

Джейни отново избухна в смях, толкова силен, че я заболяха бузите, а след това и коремните мускули.

— Господи, такава съм мърла — каза Ив. — Знам, че вече съжаляваш, че дойде чак дотук, нали? Мислиш си: „Ако това е на пода в кухнята, какво ли ще открия, когато разтегнем дивана?“