Кармен Рийд - Много гот

— Доста й е трудно. И Том има нужда някой да го срита отзад — изтъкна бързо Ив.

— Тя скоро ще се справи с този въпрос — разсмя се Кална. — След като се опознаят малко по-добре.

Ив харесваше майката на Дийпа, чувството бе взаимно и това доставяше удоволствие и на двете. Когато семействата се срещнаха за пръв път, объркани заради неочакваната бременност и предстоящия брак, майките си допаднаха веднага, защото и двете бяха посветени на децата си и тайно се радваха, че ще си имат внуче.

Особено Кална, която имаше две доста по-големи неомъжени дъщери, вече бяха завършили медицина, гонеха кариерата си и шансовете да я зарадват с внуци бяха минимални. Така че за изненада на Дийпа, родителите й приеха сравнителното радостно новината и за сватбата, и за бебето, но едва след като мина периодът на шок и негодувание.

— Май се карат — призна Ив пред Кална.

— За какво? — намеси се Ана. Ха сега.

— Не останах с впечатление да е нещо сериозно, миличка.

— Предбрачна треска — бе присъдата на Ана.

— Хайде, Ана, вземи чашите и да вървим да разберем какво става. — Кална пое чайника и подноса със сладкиши, а след това се усмихна широко на Ив.

Оказа се, че всичко е заради сватбата, до която оставаха едва пет седмици. И двамата се бяха отказали — не да се оженят, но от традиционната сватба в бяло, която замисляха. Том не бе във възторг още от началото. Само че сега Дийпа бе решила нещо ново.

— Ще съм ужасно смешна… я ме погледнете — хлипаше тя над чая пред двете майки. — А пък хотелът е толкова досаден… И църквата не ми харесва… и викарият. Всичко това е адски тъпо и нищо няма да се получи като при Рич и Джейд, нали? — Тук вече зарида.

— Зарежи ги тях — намеси се Том, седнал до нея на канапето, за да я гали по ръката.

— Нали трябва да е за нас… А нищо не е както на нас ни се иска.

Том вдигна поглед към Ив и изви вежди, без да крие, че се чувства безпомощен.

— А какво ти се иска, Дийпс? — обади се Ана, седнала на килима в краката на Дийпа.

— Звучи много глупаво. Аз съм една дебела повлекана, глупава и бременна, на която й се налага да се ожени набързо… Нищо няма да стане навреме.

— Ти поне ни кажи — опитваше се да я успокои Том, ядът му отдавна отлетял.

Дийпа най-сетне им разказа. От време на време спираше, за да си изтрие очите, да си издуха носа в огромните мокри хартиени салфетки, които бе свила на топки в юмруците си.

— Искам се оженя в полето, някой следобед, ние да си измислим клетвите, които да изречем, освен традиционните… да си имаме розова тента с много розови цветя и розова торта… — Отново избухна в сълзи, но след като Том я погали малко по гърба, продължи: — И много танци на открито, докато слънцето залезе… и домашно приготвена храна, и всички да са спокойни, весели… и да се радват за нас. А Том — тя го погледна, лицето й подпухнало и обляно в сълзи. — Ти няма да си в костюм, ако не искаш.

Той я целуна по носа.

— Страхотна идея, но няма да успеем да уредим всичко.

Кална и Ив се спогледнаха с насълзени очи. Изпълнени с решителност и готовност.

Сигурно така се е чувствала кръстницата вълшебница, когато се е появила в кухнята на Пепеляшка, мислеше си Ив. „Дийпа, ти ще отидеш на бала.“

— Колко време ни остава? — попита Ив.

— Пет седмици — отвърна Кална.

— Поле, тента, викарий, който да няма нищо против, много храна, сервитьори, дисководещ, цветя… — Ив отброяваше нещата едно по едно на пръсти. — А това, което вече е уредено, може ли да го откажем?

— Ще изгубим депозита… не е кой знае какво — призна Кална.

— Вие сериозно ли говорите? — обърна се Дийпа към тях. — Ами татко?

— Остави го на мен — отвърна майка й с такъв глас, сякаш всеки ден отменяше сватби. — Сега, ако си разпределим нещата четиримата…

— Дени ще помага също — обади се Том, изведнъж изпълнен с ентусиазъм. — Той нали все търси подходящи места за снимки, ще ни помогне да намерим мястото.

— Добре, значи петимата… — Кална изглеждаше съвършено спокойна, точно както когато започнаха да организират първото тържество.

Химикалки и листове бяха измъкнати от чекмеджета, указателят беше смъкнат от рафта и се обадиха на Дени. Всички бяха обзети от вълнение и ентусиазъм.

— Интересно какво ли ще каже Денис? — обърна се Том към Ив по едно време.

— Денис ли? — Тя се стресна, защото досега бе успявала да отблъсква всички мисли за срещата с Денис.

— Той пристига след три седмици. Не съм ли ти казал? — Том сви разсеяно рамене и тръсна коса.