Кармен Рийд - Много гот

— Престани. — На Джейни вече й течаха сълзи от смях. — Престани, защото ще се напишкам.

— Господи, Джейни — заяви уплашена Ив. — Ти яко се надруса.

— Не съм, естествено! — По лицето й се изписа ужас.

— Не, нищо ти няма. На това му се казва, да се позабавляваш — обясни бавно Ив, сякаш се опитваше да накара хората в чужда страна да разберат какво говори. — Май за тази вечер забавленията ти стигат, сега трябва бавно да те върнем на земята.

Погледна сестра си, зачервена от смеха и виното, чертите й изведнъж омекнали, както не я бе виждала от много време насам.

— Май трябва малко да се поотпуснеш — добави Ив. — Да престанеш да се опитваш да свършиш всичко. Децата ти ще те ценят много повече, ако ги оставиш сами да се оправят. Честна дума, те са добри деца, ще се справят… в края на краищата. И какво, ако се забъркат в нещо, докато са още млади и глупави? Само така ще се научат. Помниш ли, когато Том се забърка в онези измамни продажби? Какво беше, я да си спомня? Билкови таблетки за отслабване, нещо такова. Господи, направо не е за вярване, че не мога да си спомня. На времето беше толкова нашумяло! Беше потънал в дългове, почти хиляда лири и чак тогава се престраши да ми каже какво става. Смотаняк.

Двете сестри се спогледнаха и избухнаха в нов смях.

— А според мен, сериозно ти трябва нова прическа и нови панталони — продължи Ив.

— Какво? — писна Джейни.

— Аз лично бих те завлякла да ти подменя целия гардероб, нищо че ще пищиш до небесата. Само че това е прекалено трудна работа, да се опитам да надприказвам един адвокат. Но поне нова прическа и нови панталони ще са добро начало, така няма да приличаш на отегчителна лелка на средна възраст.

Тя посегна и подръпна ластичния панталон на Джейни, а отдолу, както очакваше, се показаха посивели бикини, скрити под чорапогащник в бабешкия цвят карамел.

— Гадост — намръщи се Ив. — Това наистина е много практично, само че… а бе, пълна гадост е. Знам, че трябва да носиш онези погребални костюми, но поне ще си мислиш: „Знам, че изглеждам скучна, но отдолу съм с онези съблазнително розови гащички…“ — А пък косата трябва да стане по-хубава, с по-наситен цвят. — Ив не се сдържа и заговори също като Хари. — Хари само с един поглед, сладурче, ще те преобрази.

Така стана, че към три следобед на следващия ден двете сестри се настаниха в едно от онези прескъпи кафенета с мраморни маси, където сервират всичко с четворно по-голямо количество бита сметана, все още развълнувани, непрекъснато се питаха: „Харесва ли ти? Сигурна ли си?“ за новите прически. Докато поглеждаха тайно отраженията си във витрините и огледалата, те все още не можеха да свикнат с новото си излъчване.

Русите къдри на Ив бяха със свежи момичешки кичури в розово.

— Нали не съм прекалено стара за розова коса, не, не съм… не, да не се отмиват, искам ги с нормална боя… за сватбата — увери тя Хари, който имаше известни резерви, докато й слагаше найлоновата престилка и я изслушваше. Само че когато новият цвят, подобен на захарен памук, лъсна, той също се съгласи, че й е добре. Не, тя съвсем не беше прекалено стара за розова коса. Изглеждаше… хм… приличаше на една чудесна, свежа, готина мадама.

Смелостта на Ив подтикна Джейни също да стане по-дръзка. Късата й гладка коса сега бе сресана зад малките уши, бухнала на тила, в нов тъмнокестеняв цвят.

— Изглеждаме страхотно, мила, честна дума — каза й Ив, докато отпиваха от огромното количество капучино, гарнирано с цяла планина сметана.

В краката им бяха стиснати найлонови и хартиени пликове с панталони, сутиени, дамски боксерки… прашки! След първоначалния шок Джейни бе решила да се впусне в приключението с главата напред — зелени, розови, оранжеви, тюркоазени, дори лъскави и сребристи гащички.

— Обещай ми да ги слагаш, когато си в съда — настоя Ив, докато все още бяха в съблекалнята.

— За Бога! — опита се да я накара Джейни да млъкне. Само че Ив очакваше с нетърпение да види любопитния поглед на продавачката, когато излязоха.

— Сигурна съм, решила е, че сме лесбийки — прошепна силно притеснена Джейни, докато излизаха от магазина.

— Знам. — Ив хвана сестра си за ръка. — Щеше да е толкова жалко да я разочароваме. — Тя близна Джейни по ухото.

— Я се разкарай. Ти да не си луда?

— Просто се държа като лондончанка, а ти си една дървена провинциална мамичка.

— Боже, защо не мога да съм поне малко като теб?

— Можеш. Но пък аз искам да ти напомня, че едно време много ми се искаше да съм като теб.