Кармен Рийд - Много гот

Последва дълго мълчание, докато всички се опитваха да осьзнаят чутото. Рак… Рак. Какъв ужас.

— Налага се да почакаме, за да разберем. Няма никакъв смисъл да се тревожим предварително — каза баща й, но те, разбира се, се притесняваха. — Поне ми остава достатъчно време, за да сложа нещата в ред — сега вече говореше адвокатът. — Смятам да продам фирмата на Джак, да внеса парите в банка и да погледна отново завещанието. Да знаете и да сте готови, ако новините не са добри. Но пък всички ще си отидем един ден. — Той събра трохите на покривката в тънка редичка. — Доволен съм, че разбрах предварително… а не както стана с горката ви майка. Така че… Това е.

Ив и Джейни не можеха да дишат и да продумат.

— Вие двете как сте? — попита след кратко мълчание той. — Това ме тормози мен, как се справяте вие.

Ив знаеше, че притесненията му са заради нея. Кариерата на Джейни вървеше добре, бе омъжена за Дейвид, бракът им бе здрав и щеше да си остане здрав още дълги години, освен ако Ив не грешеше.

Ив слушаше, докато сестра й обясняваше за повишението на Дейвид и колко добре вървели в училище тийнейджърите Рик и Кристин. След това дойде и нейният ред.

— Всичко е наред, татко — започна тя. — Работата ми върви, децата са добре. Казах ли ти, че Том ще се жени през юли? Това е най-очакваното събитие. — Май моментът не бе особено подходящ, за да им съобщи за бременността на Дийпа.

— Сериозно? — Възкликнаха едновременно и баща й и Джейни.

— Не е ли още прекалено млад? — обади се Джейни.

— За днешно време, да… Но той иска да се ожени и има благословията ми. Ще им помагам и на двамата с каквото мога.

— Надявам се, нямаш предвид финансово — каза баща й. Боже, а пък тя се надяваше да го развесели с тази новина. А ето че намери за какво да се притеснява.

— Виж, честно, ние сме съвсем добре — успокои го Ив.

— Какво правят сега Дени и Том? — попита баща й. Отговори му със свито сърце, защото както обикновено очакваше да чуе: „Не трябваше ли и двамата да запишат право?“

— Фотография и компютри? Виж ти — каза той, извил устни в някакво подобие на усмивка. — И мислиш ли, че ще преуспеят с подобна работа?

— Какво искаш да кажеш?

— Дали светът все още ще се нуждае от фотографи и компютърни програмисти след десет години?

Аха… сега вече го разбра. Не беше като да си адвокат.

— Никой не знае какво ни очаква — каза тя с надеждата да прекрати този разпит. — Изборът на работа не е нещо, което е веднъж и завинаги, както едно време, и според мен това е добре. Много се гордея и с двамата.

Оглушителна тишина.

— Виж — Ив си наложи да говори спокойно. — Дошли сме, за да се видим с теб. Нека не се занимаваме с други неща.

— Защо не се качиш да се изкъпеш, татко? — прекъсна разговора Джейни. — Двете с Лини ще разтребим.

След като двете сестри останаха сами в кухнята. Джейни зашета напред-назад, както обикновено. Започна да търка тенджери, пусна радиото и се опитваше да се държи жизнерадостно, а това бе последната сламка за Ив, защото пред очите й бе сватбената снимка на родителите й, избеляла, сложена в семпла рамка на стената. Свали я, остави я на кухненската маса и я огледа добре. След това й се прииска да не го бе правила, защото се разплака.

— О, Лини… — Сестра й сложи длан на рамото й. — Недей така. Трябва да сме силни заради татко.

— Защо? — попита Ив.

— Нали не искаме настроението му съвсем да се скапе? Тук сме, за да му помогнем да изплува над водата.

— Така ли? А според теб, Джейни, как може човек да не се сдуха при мисълта, че ще умре?

— Все още не сме сигурни дали е толкова страшно — отвърна сестра й.

— Джейни… та той е на седемдесет. Няма да живее вечно. — Ив притисна очи, за да се опита да спре сълзите. — Скоро ще настъпи денят, когато ще се сбогува с всички ни, с дома си, с приятелите си и с всичко, което обича.

— Кой знае? Може пък да види там мама. — Още щом го каза, и на двете им се прииска да повярват на тези думи, но така и не успяха.

— Може мама да е срещнала друг. — Ив усети облекчение при тази шега. — Тя е била сама доста време. А там има толкова много велики личности… Бинг Кросби, Спенсър Трейси… Елвис.

— За Бога. Направо не мога да повярвам. Първо си изплакваш очите, а след това дрънкаш пълни дивотии. — Джейни зареждаше съдомиялната и сипваше гореща вода върху тиганите, накиснати в мивката.

— Права си. Извинявай — съгласи се Ив, а след това разговорът продължи в съвсем различна посока. — Ти щеше да си направо незаменима по време на войната, Джейни.