Кармен Рийд - Много гот

— Не може да бъде! Не е възможно!… Денис? — В първия момент Джейни не беше сигурна дали е чула правилно.

— Много ме кефи изражението ти — усмихна се Ив.

— Не може да бъде… не мога да повярвам, че наистина ще дойде. Как смее? Той ще вгорчи цялото тържество…

— Не ставай мелодраматична, Джейни. Сигурна съм, че ще бъде доста интересно. Няма да дойде само за церемонията. Пристига от Америка със съпругата си и дъщерите си няколко дни предварително, затова всички ще имаме възможност да се… аклиматизираме.

— Господи. Ти не познаваш нито жена му, нито дъщерите му, нали?

— Не. Нали знаеш, че съм го виждала само няколко пъти след като…

— Боже Господи — не спираше да повтаря Джейни. — Не мога да повярвам, че ще го видим отново. Това гадно животно.

— Знам. — На Ив вече й беше смешно, когато мислеше за него. — Доста дръзко от негова страна да се изправи пред всички нас заедно със съпругата си и дъщерите си тийнейджърки.

— Тийнейджърки ли? — замисли се Джейни над тази подробност. — Толкова ли време мина, откакто те напусна?

— Шестнайсет години, нали така? Не спомена нищо за деца, когато се появи след три години и поиска развод. Само че тях сигурно ги е имало, иначе нямаше да са тийнейджърки, нали?

— Защо, по дяволите, Том го е поканил на сватбата?

— Ами баща му е. Том ще има дете, преживя много и реши, че иска да опознае баща си. Мен това не ме учудва. Но и не мога да кажа, че го чакам с нетърпение.

— А според теб той чувства ли се виновен?

— Денис ли? Ами… не. Тази дума просто не съществува в неговия речник. Е, понякога нещо го бодва, в такива моменти им написва по един чек, изпраща го и веднага съвестта му се успокоява. — Ив разклати напитката в чашата си, след това отпи. — Има обаче нещо, което ме притеснява — призна. — Момчетата винаги са идеализирали баща си. Това е истината. И сега, след като вече пораснаха, почти… — Тя така и не успя да свикне с мисълта, че Дени и Том са вече големи мъже. Кога ли идва моментът да погледнеш на децата си като на възрастни хора? — Както и да е… Според мен, този път ще го видят в истинската му светлина — продължи тя. — И е много възможно да останат силно разочаровани.

— Това е абсолютно сигурно. Но не е важно — каза Джейни. — Поне ще разберат каква страхотна майка си имат. Ти се справи великолепно с тях, Ив, трябва да се гордееш.

— Я виж ти какво чувам! Благодаря ти. Но стига сме приказвали за мен. Как сте вие с Дейвид и двете прекрасни умни дечица? — попита Ив.

— Добре сме. Съвсем добре — отвърна Джейни с усмивка, но чашата й завибрира леко на масата и Ив се зачуди дали сестра й не крие нещо.

— Може ли да те попитам нещо за Денис? — ненадейно зададе въпрос Джейни.

— Разбира се. Няма нищо скришно.

— Все още ли си разстроена заради всичко онова, което се случи?

— Боже, май не съм — отвърна веднага Ив. — Всичко се получи чудесно. За всички ни.

— И не си останала с разбито сърце след това.

— Какво разбито сърце? Не, разбира се, че не съм. Денис не е в живота ми три пъти по-дълго, отколкото беше част от него. Не, няма такова нещо. — След това Ив развълнувано сподели: — Единственият на тази сватба, който ще ми напомня за разбитото ми сърце, е Джозеф.

— И Джозеф ли е поканен? — Джейни за малко не разля напитката си върху пуловера.

— Разбира се, че е поканен. Та той е част от семейството. Нали е баща на Ана… и на Роби.

— Съжалявам, Ив. Винаги съм харесвала Джозеф.

— Да, аз също — усмихна се тя и се опита да се отърси от всички тъжни мисли, които й навяваха спомените за него.

— Значи между вас всичко е свършило, така ли?

— Така ми се струва. Наскоро се е сгодил.

— Ооо… Значи булката ще бъде бременна индийка; ще довтаса отдавна потъналият вдън земя бивш съпруг, бившият любовник и новата му годеница — това ще бъде върхът на сватбите! — заяви Джейни в опит да разведри настроението.

— Джейни! Казваш го само защото не живея във викторианска къща в Уинчестър със съпруга си адвокат и двете си деца! — подхвърли Ив. — Положението ми е напълно нормално напоследък. Ти си тази, която е извън стандарта, хем моногамна, хем омъжена.

И двете се разсмяха.

— Ами гадже? — попита Джейни.

— Какво!

— Не трябва ли да си доведеш и гадже? Нали Денис ще бъде с жена си, Джозеф — с някаква нова кака…

Ив кимна.

— Честно, трябва да си заведеш гадже. Няма ли кой да… — Джейни се приведе любопитно напред.

— Има един с известен потенциал — Ив й се усмихна. — Само че не е достатъчно сериозен за сватбата на Том. Налага се да отида сама… Сама! Представяш ли си! — Изсмя се при тази мисъл. — Имам четири деца и никога, ама абсолютно никога не съм сама! Както и да е, кажи сега, какво ще правим утре?