Кармен Рийд - Много гот

— Не е. — Той отпусна глава на рамото й.

За момент се зачуди дали Джозеф ще каже нещо, но той остана отпуснат върху нея, за да изчака кръвта да престане да бучи и в ушите му, и на други места, след това я целуна бързо по врата и се изправи.

Ив също се надигна, загърна се, приглади полата и се изправи. Спогледаха се и усмивките им бяха с чувство на вина. А и какво можеха да си кажат? Това бе просто един момент на пълна лудост, нали?

Забеляза един от русите си косми на рамото на синьото му сако и посегна, за да го махне.

Съзнаваше ли тя, че го кара целия да тръпне от желание, когато правеше така? Нямаше представа. Не за пръв път се чудеше какво, по дяволите, иска тя от него и какво иска той от нея. Боже!

— Трябва да вървя — каза. — Ще взема Ана на ръце и ще вървя.

— Добре.

Гледаха се в очите, нямаше какво да си кажат. Ив първа откъсна поглед и се обърна към вратата, последва я, за да вдигнат двамата заедно Ана от леглото и да може той да я гушне.

— Здрасти — обади се сънено Ана.

— Здравей, слънчице. — Джозеф я целуна по бузата. — Ще те пренеса до колата.

— Добре.

Когато бяха на вратата, Ив целуна Ана, а на Джозеф само се усмихна.

— Лека нощ — обърна очи към него. — Да караш внимателно.

Когато се върна в хола, забеляза формата на телата им, отпечатала се по възглавниците на канапето, двете празни чаши на страничната масичка, и не можа да затвори очи за случилото се. Беше го докосвала, беше го целувала, беше го оставила да прави… почти му бе позволила да я люби отново.

Все още бе така развълнувана, че й се прииска да заплаче. Трябваше да пийне още вино, каза си, за да прогони нахлулата в хола самота.

Дени пристигна малко преди шест и половина вечерта, защото Ив и Джен имаха среща в центъра и той щеше да остане като бавачка.

— Здравей, скъпи. — Ив го целуна по бузата, вдъхна аромата на афтършейва му, на френски цигари и на скъпия живот, който успяваше да води.

Роби затанцува от радост, както ставаше винаги, дори в случаите, когато идваха да отчитат водата, обви с ръце коленете на Дени и запя нещо като поздрав.

Дени погледна часовника си.

— Нали не съм закъснял? — Ив също го погледна: огромно парче хром с множество копчета и циферблати. Беше нов, много специален и доста скъп, а той се надяваше майка му да му обърне внимание.

— Хубав часовник — отбеляза Ив.

— Благодаря. — Дени притеснено свали ръка.

— Подарък от Патрисия ли е?

— Де да беше.

— Не е ли? Всичко наред ли е?

— Ами да.

Тя изчака момент и се зачуди дали синът й ще разкаже нещо за приятелката си, но младежът мълчеше. Очевидно въпросът бе приключил.

— Ана си дописва домашното в хола — обясни му Ив.

— Здрасти, Ден — провикна се сестра му.

— Роби, както сам забелязваш, няма домашно и гори от нетърпение да те заведе при влакчетата. С две думи, всичко си е както обикновено, вечеряли са и двамата, но трябва да се изкъпят и да си легнат не по-късно от осем.

— А я ми кажи, накъде ще отпрашат двете шавливи девойки тази вечер? — Ив бе в богато разкроена пъстра пола с волани и каубойски ботуши и той не успя да разбере.

— Аха! — ухили се тя. — Тази вечер имам два часа, първо редовния ми час с Пийт Сладура, а след това… — размаха театрално ръце — ще се учим да танцуваме танго.

Дени се разсмя. Майка му и най-добрата й приятелка се бяха записвали във всевъзможни курсове за възрастни, и за танци, и за фитнес. Просто така, за удоволствие. Пък и за да имат причина да се измъкнат от къщи поне една вечер в седмицата.

От някои измишльотини имаше полза. Грънчарството беше голямата й страст — всички глинени изделия в кухнята се бяха запазили с години, откакто тя ги направи — също и йогата. Ив бе луда на тема йога, откакто Дени се помнеше. Вече не му се струваше необичайно, когато се натъкнеше на нея, заела необичайна поза в спалнята, или извита като мост на пода в хола, докато гледа телевизия.

Мразеше да седи на стол непрекъснато и често се случваше да се просне на канапето, или да седне с кръстосани крака на пода, заела без всякакво усилие съвършено правилна поза. Бе я снимал много пъти с изпънат гръб, докато повдига свитите си крака, за да се изправи на глава, балансирайки внимателно врата, раменете отпуснати.

Ив затича по стълбите на ескалатора на станцията на метрото „Холбърн“ и ровеше в чантата, за да открие билета си, когато двойка младежи, които се натискаха, привлече погледа й. На няколко крачки от нея се полюшваше кестенява копринена грива, докато целувката продължаваше.