Кармен Рийд - Много гот

Ив сложи билета в машината и прекрачи напред, но така и не можа да откъсне поглед от опашката. Яко натискане. Все някога Патрисия трябваше да се отдръпне, за да си поеме въздух, поне за момент, нали?

Най-сетне, когато Ив мина покрай тях, двамата престанаха да се целуват и се вгледаха усмихнати един в друг. Тя докосна Патрисия по рамото и съвършеното прелестно порцеланово лице с устни, все още мокри от целувката на непознатия мъж, се извърна към нея.

Ив забеляза как очите й се разшириха и по бузите й избиха розови петна, които бързо поаленяха. Поне едно нещо не бе красиво при нея. Когато се изчервяваше, погрозняваше.

— Ъ-ъ-ъ… здравей — обади се най-сетне Патрисия.

— Ти ли ще му кажеш, или аз? — попита Ив и усети как стомахът й се преобръща и собственото й лице започва да пари.

— Какво става тук? — попита мъжът. Ив вдигна поглед, трябваше й само миг, за да забележи, че той е по-възрастен, много елегантно облечен и определено нямаше нищо общо с Дени.

— Нищо, Питър. — Патрисия вдигна яката на якето си около врата, сякаш за да се скрие и защити. Ако Ив не бе побесняла, сигурно щеше да й стане жал за момичето. Толкова красива, толкова слаба, тя бе като нещо, което виждаш на витрината и знаеш, че трябва да си го купиш. Например една великолепна пола, която трябва да е твоя, макар да си наясно, че ще се разпадне още след първото изпиране.

— Нищо ли? — чу гласа си Ив.

— Ив… съжалявам. Не исках така… — Патрисия замълча.

— Патрисия? Няма ли да ми обясниш… — започна мъжът.

Само че Ив го прекъсна.

— Добре. Кажи на Дени час по-скоро, моля те, смятам, че така е редно. — След това стисна чантата си под мишница, обърна се на пети и едва се сдържа да не затича извън станцията на метрото.

Вървеше бързо по тротоара, мислите й кръжаха объркани и нестройни през целия път до танцовата школа. Как може да се случи нещо толкова ужасно? Все още не можеше да прецени дали трябваше да се обажда на Патрисия или не. Но пък ако не й се бе обадила, щеше да има чувството, че тя самата предава Дени.

— Боже мой, ти пък какво си се вкиснала? — бе поздравът на Джен, когато се срещнаха пред залата за йога.

— Има защо. Преди малко се натресох на приятелката на Дени, напъхала език в гърлото на някакъв тип.

Джен замълча за момент, за да осъзнае чутото.

— Не може да бъде! А тя видя ли те?

— Мама й стара, разбира се, че ме видя — фучеше Ив. — Отидох при нея и й казах да вземе да каже на Дени, иначе ще му кажа аз.

— Господи! — възкликна Джен. — Никога не си позволявай да се месиш в любовните неразбории на децата си. Това е правило номер едно.

Двете седнаха една до друга на пейката и си свалиха обувките.

— Не съм се месила. Просто исках да й дам да разбере, че знам. Ти какво очакваш да направя, Джен? — Ив теглеше ожесточено едната си обувка. — Да тая каквото знам седмици наред, и то не друго, а че сина ми го мамят. По-добре е да се сложи край на цялата тази работа. Нямам нищо против той да продължи да излиза с нея, стига да научи какви ги върши. Мразя тайните. Опъват ми нервите. — Тя се изправи, обърна се към приятелката си и се зачуди дали да си признае за онова разгорещено натискане с Джозеф на канапето.

— Идвай, мрънкало такова. Време е да се „пораздвижим, поразтегнем и отпуснем“. — Джен се опита да имитира инструктора Пийт, след това стана и се усмихна.

След курса по йога отидоха на курс по танго, където двете си бяха партньорки, както обикновено, и шушукаха, за да обменят клюките, докато преподавателят нареждаше:

— Стиснете, стискайте партньора… все едно, че се любите — при което и двете се затресоха от смях.

— Разковничето на всичките ти беди се намира в чекмеджето с чорапите — й обясни Джен.

— Какво?

— Истината за намирането на подходящия се крие в чекмеджето с чорапите. Просто прибираш всички чорапи, останали сами, и те почти винаги си намират партньора. Горе главата! Много, ама много рядко се появява по някой самотен чорап, който да си остане така за дълго.

— Не. На мен ще ми се случи — заяви мрачно Ив. — Знам, че е така. Аз съм онзи, тюркоазения на райета, ръчно плетен, дето не може по никакъв начин да се комбинира с който и да е друг.

— Как така да не може?

— Я стига, много добре знаеш какво имам предвид.

— Защо не излезеш с Пийт? — попита я Джен, докато се плъзгаха от единия край на стаята до другия, притиснали бузи, също като двайсет и пет годишни, каквито бяха повечето двойки около тях.

— Няма начин! — просъска Ив ужасена.